Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
Малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.
Тази история сигурно ти е позната! А знаеш ли кой я е написал? Елин Пелин. Днес той има рожден ден и понеже наистина много го харесваме, искаме да ти разкажем за него.
Но първо - що за име е Елин Пелин? Наистина ли така са го кръстили?
Не.
Елин Пелин е псевдоним. Псевдонимът е име, което човек си избира сам. Например когато подписва някакво свое произведение. Прякорът също е измислено име, но него ти го дават другите. Истинското име на Елин Пелин е Димитър Стоянов.
Ако не знаеш какво е псевдоним, не се притеснявай - не си само ти. Веднъж един журналист помислил, че това е професия! Ето как: Елин Пелин бил близък приятел с карикатуриста Александър Божинов. Двамата често обикаляли из страната да се срещат с читатели. Обичайно ги представяли в местните вестници. Когато отишли в Силистра, във вестника пишело: "Днес ще има среща с Александър Божинов - карикатурист, и Елин Пелин - псевдоним...".
Впрочем двамата били наистина страхотни приятели. Александър Божинов много обичал да ходи по планините. Елин Пелин го мързяло. Затова обикаляли най-ниската планина около София, Плана. Често стигали до кръчмата в някое селце. Много обичали да наблюдават и слушат как шопите обсъждали световните дела. Истински философи!
Оттам се родили образите на Пижо и Пендо. Елин Пелин ги описал, а Александър Божинов ги нарисувал. Те станали легенда (и да, мартеницата с Пижо и Пенда е вариант на техните имена!).Техните истории били много смешни - написани на шопски диалект.
Освен това Елин Пелин и Александър Божинов издавали заедно вестник за деца. Казвал се "Чавче". Историята за дядовата ръкавичка излязла първо там. Също и за "Трите баби" (родителите ти може би ще се сетят за "стрина ви Дивда от голяма Кривда"). И за "бай Падежко" - това било нещо като комикс, който продължавал от брой в брой. В един от епизодите например бай Падежко носил яйца. Легнал да си почине под едно дърво, сложил яйцата в пазвата си, за да не му ги откраднат, но докато се събуди, те се излюпили и от ръкавите му заизлизали пиленца...
И все пак като детски автор Елин Пелин е най-известен с първата научнофантастична повест за деца - „Ян Бибиян“. Има две части. В първата се разказва за момченцето Ян Бибиян и дяволчето Фют. Те били приятели. Мислиш, че вашите биха се притеснили да си приятел с дяволче? А помисли си колко се тревожел бащата на Фют, че синът му другарува с човешко дете и няма да стане достатъчно зъл. Нататък има едно момче от глина, една омагьосана врана, злият магьосник Мирилайлай, размяна на глави... А във втората част - пътешествие до Луната!
Елин Пелин пише и за възрастни - разкази и новели. Някои от тях ще учиш в училище. Само че в училище се учат по-сериозните, което е жалко, защото Елин Пелин е имал страхотно чувство за хумор. Ето виж този откъс от разказа "Как са произлезли врабчетата":
"Писателят все седял и все писал. Той не знаял почивка. Бил много трудолюбив. Само когато вече съвсем се уморявал, той преставал да пише. Преставал да пише, но не ставал от масата. През време на почивката той рисувал на една книжка проект за паметника, който трябвало да му въздигне признателното потомство.
Писал той, Бобо, стихчета и приказки, мили и сладки. И за да ги направи по-мили и по-сладки, той употребявал всички мили и сладки думи. И за да бъдат разбирани от децата, всички съществителни имена той превръщал в умалителни: цветето ставало цветенце, лъвът - лъвче, око - очице, теле - теленце, краставица - краставичка, щъркел - щъркелче, мама - мамичка, тате - татенце, писател - писателченце. Умалявал той тия думи и те ставали сладички, милички и звучнички.
Писал той, а децата от цялата страна четели, учили наизуст, повтаряли непрекъснато денонощно тия сладки стихотворенийца и приказчици, чели, смели се, плакали, пискали, скачали… И от многото четения на умалителни децата вместо да растат, почнали да намаляват. Намалявали, намалявали, докато се превърнали на мънички врабченца и почнали да чуруликат на стихове. Така станали врабченцата, Бобо."
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
Малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.
Тази история сигурно ти е позната! А знаеш ли кой я е написал? Елин Пелин. Днес той има рожден ден и понеже наистина много го харесваме, искаме да ти разкажем за него.
Но първо - що за име е Елин Пелин? Наистина ли така са го кръстили?
Не.
Елин Пелин е псевдоним. Псевдонимът е име, което човек си избира сам. Например когато подписва някакво свое произведение. Прякорът също е измислено име, но него ти го дават другите. Истинското име на Елин Пелин е Димитър Стоянов.
Ако не знаеш какво е псевдоним, не се притеснявай - не си само ти. Веднъж един журналист помислил, че това е професия! Ето как: Елин Пелин бил близък приятел с карикатуриста Александър Божинов. Двамата често обикаляли из страната да се срещат с читатели. Обичайно ги представяли в местните вестници. Когато отишли в Силистра, във вестника пишело: "Днес ще има среща с Александър Божинов - карикатурист, и Елин Пелин - псевдоним...".
Впрочем двамата били наистина страхотни приятели. Александър Божинов много обичал да ходи по планините. Елин Пелин го мързяло. Затова обикаляли най-ниската планина около София, Плана. Често стигали до кръчмата в някое селце. Много обичали да наблюдават и слушат как шопите обсъждали световните дела. Истински философи!
Оттам се родили образите на Пижо и Пендо. Елин Пелин ги описал, а Александър Божинов ги нарисувал. Те станали легенда (и да, мартеницата с Пижо и Пенда е вариант на техните имена!).Техните истории били много смешни - написани на шопски диалект.
Освен това Елин Пелин и Александър Божинов издавали заедно вестник за деца. Казвал се "Чавче". Историята за дядовата ръкавичка излязла първо там. Също и за "Трите баби" (родителите ти може би ще се сетят за "стрина ви Дивда от голяма Кривда"). И за "бай Падежко" - това било нещо като комикс, който продължавал от брой в брой. В един от епизодите например бай Падежко носил яйца. Легнал да си почине под едно дърво, сложил яйцата в пазвата си, за да не му ги откраднат, но докато се събуди, те се излюпили и от ръкавите му заизлизали пиленца...
И все пак като детски автор Елин Пелин е най-известен с първата научнофантастична повест за деца - „Ян Бибиян“. Има две части. В първата се разказва за момченцето Ян Бибиян и дяволчето Фют. Те били приятели. Мислиш, че вашите биха се притеснили да си приятел с дяволче? А помисли си колко се тревожел бащата на Фют, че синът му другарува с човешко дете и няма да стане достатъчно зъл. Нататък има едно момче от глина, една омагьосана врана, злият магьосник Мирилайлай, размяна на глави... А във втората част - пътешествие до Луната!
Елин Пелин пише и за възрастни - разкази и новели. Някои от тях ще учиш в училище. Само че в училище се учат по-сериозните, което е жалко, защото Елин Пелин е имал страхотно чувство за хумор. Ето виж този откъс от разказа "Как са произлезли врабчетата":
"Писателят все седял и все писал. Той не знаял почивка. Бил много трудолюбив. Само когато вече съвсем се уморявал, той преставал да пише. Преставал да пише, но не ставал от масата. През време на почивката той рисувал на една книжка проект за паметника, който трябвало да му въздигне признателното потомство.
Писал той, Бобо, стихчета и приказки, мили и сладки. И за да ги направи по-мили и по-сладки, той употребявал всички мили и сладки думи. И за да бъдат разбирани от децата, всички съществителни имена той превръщал в умалителни: цветето ставало цветенце, лъвът - лъвче, око - очице, теле - теленце, краставица - краставичка, щъркел - щъркелче, мама - мамичка, тате - татенце, писател - писателченце. Умалявал той тия думи и те ставали сладички, милички и звучнички.
Писал той, а децата от цялата страна четели, учили наизуст, повтаряли непрекъснато денонощно тия сладки стихотворенийца и приказчици, чели, смели се, плакали, пискали, скачали… И от многото четения на умалителни децата вместо да растат, почнали да намаляват. Намалявали, намалявали, докато се превърнали на мънички врабченца и почнали да чуруликат на стихове. Така станали врабченцата, Бобо."
Ще прочета Ян Бибиян