Домашният робот пита Ани как е минал денят ѝ. Семейната кола точно я е взела от училище без шофьор. През това време телефонът ѝ разпознава братовчед ѝ на нова снимка и предлага да направи папка с всичките им снимки заедно. Следва среща по Зуум с приятелче от Япония: слушалките на Ани директно превеждат разговора на български.
Нещото, което обединява всички тези неща, се нарича “изкуствен интелект”. Простичко казано, това е, когато машини или технологии имитират човешкото мислене.
От векове философите се вълнуват от това как мислим и възприемаме света. С помощта на умно замислени експерименти много учени също изследват това, но човешкият мозък до голяма степен е мистерия до 20. век. За кратко група учени, наречени бихевиористи (от английското behaviour – поведение), дори твърдят, че самите мисли са недостъпни и можем да изучаваме само поведението в резултат от тях.
Големият скок в изучаването на мислите и мозъка идва след Втората световна война. Идва благодарение на компютрите, които по това време са толкова големи, че заемат цяла стая. Днес имаме компютри у дома, но по това време с тях разполагат само учени и военни. “Компютър” означава "изчислителна машина". И те са точно това: шеметно бързи електронни математици. Още по онова време за ден решават задачи, които биха отнели седмици или дори месеци на хората. Това отваря много възможности.
Първата идея за невронна мрежа (Персептрон) е да се използва компютър, за да имитира работата на нервните клетки в мозъка. Измислена е през 40-те и през 1958-а психологът Франк Розенблат създава машина, за да я използва и да имитира човешкото зрение. Първият опит не е много успешен, но с годините невронните мрежи стават все по-добри: използват се за учене, движение и най-различни неща.
Комютрите и науката за мозъка започват да вървят ръка за ръка. Невронните мрежи помагат да симулираме как работи мозъкът. А като научават повече за мозъка, учените развиват все по-добре невронните мрежи. Само няколко десетилетия по-късно изкуственият интелект (ИИ) вече използва все по-сложни начини да учи, имитира и разбира реалността. Дори бие на шах гросмайстора Гари Каспаров.
Интересното е, че макар да е по-добър от хората в някои области, изкуственият интелект все още има доста да учи за неща, които ние, хората, приемаме за даденост. Самооуправляващите се коли и говорещите роботи са безпомощни в напълни непознати или неподходящи условия. Преувеличава се какво могат.
Какво знаят учените, които създават роботите? Знаят например колко трудно е да научиш робот да се качва и слиза по стълби. Нещо толкова елементарно за хората!
Самоуправляващите се коли пък се справят страшно трудно при лоши условия на видимост - например дъжд или мъгла . Изкуственият интелект е далеч и от създаване на истински говорещи и мислещи роботи. Съществуващите само имитират разговори и човешко поведение. Обучени са с информация от хиляди човешки разговори и затова знаят, че на “Здравей, как си?” могат да отговорят с “Добре, ти как си” или “Имах хубав ден, а ти?”.
Можем да си отдъхнем, скоро няма да завземат света. Доста вероятно е да се спънат в първото непредвидено стъпало. Особено ако има мъгла.
Мисловна и компютърна революция: 2 в 1
От векове философите се вълнуват от това как мислим и възприемаме света. С помощта на умно замислени експерименти много учени също изследват това, но човешкият мозък до голяма степен е мистерия до 20. век. За кратко група учени, наречени бихевиористи (от английското behaviour – поведение), дори твърдят, че самите мисли са недостъпни и можем да изучаваме само поведението в резултат от тях.
Големият скок в изучаването на мислите и мозъка идва след Втората световна война. Идва благодарение на компютрите, които по това време са толкова големи, че заемат цяла стая. Днес имаме компютри у дома, но по това време с тях разполагат само учени и военни. “Компютър” означава "изчислителна машина". И те са точно това: шеметно бързи електронни математици. Още по онова време за ден решават задачи, които биха отнели седмици или дори месеци на хората. Това отваря много възможности.
Първата идея за невронна мрежа (Персептрон) е да се използва компютър, за да имитира работата на нервните клетки в мозъка. Измислена е през 40-те и през 1958-а психологът Франк Розенблат създава машина, за да я използва и да имитира човешкото зрение. Първият опит не е много успешен, но с годините невронните мрежи стават все по-добри: използват се за учене, движение и най-различни неща.
Гениален интелект, но далеч не във всичко
Комютрите и науката за мозъка започват да вървят ръка за ръка. Невронните мрежи помагат да симулираме как работи мозъкът. А като научават повече за мозъка, учените развиват все по-добре невронните мрежи. Само няколко десетилетия по-късно изкуственият интелект (ИИ) вече използва все по-сложни начини да учи, имитира и разбира реалността. Дори бие на шах гросмайстора Гари Каспаров.
Интересното е, че макар да е по-добър от хората в някои области, изкуственият интелект все още има доста да учи за неща, които ние, хората, приемаме за даденост. Самооуправляващите се коли и говорещите роботи са безпомощни в напълни непознати или неподходящи условия. Преувеличава се какво могат.
Какво знаят учените, които създават роботите? Знаят например колко трудно е да научиш робот да се качва и слиза по стълби. Нещо толкова елементарно за хората!
Самоуправляващите се коли пък се справят страшно трудно при лоши условия на видимост - например дъжд или мъгла . Изкуственият интелект е далеч и от създаване на истински говорещи и мислещи роботи. Съществуващите само имитират разговори и човешко поведение. Обучени са с информация от хиляди човешки разговори и затова знаят, че на “Здравей, как си?” могат да отговорят с “Добре, ти как си” или “Имах хубав ден, а ти?”.
Можем да си отдъхнем, скоро няма да завземат света. Доста вероятно е да се спънат в първото непредвидено стъпало. Особено ако има мъгла.