Ако попиташ някой писател кой е Салман Рушди, най-вероятно ще получиш усмивка и дълъг, обстоен отговор. Защото Салман Рушди е от онези писатели, от които другите се учат - особено когато става въпрос за начина на изразяване. А и за богатството на темите, за необичайното им поднасяне.

Затова е получил съвсем млад една от най-големите награди за литература в света, наградата Букър. Нещо повече - неговата книга "Среднощни деца" е обявена за най-добрата, получавала тази награда за 25 години.

Салман Рушди е роден в индийския град Бомбай (днешен Мумбай). По това време Пакистан, Индия и Бангладеш не били отделни държави. Всъщност изобщо не били независими страни, а колонии на Великобритания. Това означава, че англичаните завладели тези земи и използвали богатствата им. В един момент хората там се разбунтували. И успели да извоюват независимостта си. Имало обаче един проблем - когато станали независими, те започнали да воюват помежду си. Преди всичко на религиозна основа. Така Пакистан и Бангладеш, населени с мюсюлмани, се отделили от Индия, в която има различни други религии.

Точно тези събития са в центъра на прочутия роман на Рушди "Среднощни деца". Но те са описани по магичен начин. В центъра е Салем Синаи - момче, родено едновременно с независимостта на Индия. То има телепатични сили... и огромен, капещ нос, който може да надушва какво става много надалеч. Всъщност всички деца, родени в този час, имат някакви свръхестествени сили. И Салем се опитва да ги обедини... но събитията се развиват така, както никой не е очаквал.

Следващата голяма книга на Рушди се казва "Сатанински строфи". Точно заради нея преди повече от 30 години е издадена смъртната му присъда. Някои смятат, че тя съдържа обиди към мюсюлманите.

Но всъщност книгата звучи малко като приказка. Двама индийски актьори падат от взривен самолет над Лондон, но оцеляват по чудо. При падането единият се превръща в ангел, другият - в дявол. После си връщат човешкия вид и минават през различни перипетии. Междувременно обаче единият сънува сънища, които се отнасят до пророка на мюсюлманите, Мохамед. Историята в тях се различава от тази в свещената мюсюлманска книга, Корана.

По принцип в литературата често се случва писателят да промени по някакъв начин митовете. Още повече, щом дори не казва, че неговата версия е вярна, а я представя като сън.

Само че хората, които нападат писатели заради думите им, рядко четат книги.
И още по-рядко се опитват да ги разберат, преди да действат. Страхът е нещо много по-елементарно от книгите!

Салман Рушди обаче отказва да се страхува. Той смята, че си струва човек да се бори за свободата да говори каквото мисли. Затова и след обявяването на смъртната присъда продължи да пише и да публикува книги. Дори съвсем наскоро участва (макар и по интернет) в Софийския литературен фестивал. Има и една книга за деца, която е издадена на български - "Харун и морето от приказки".
Искрено ти препоръчваме да я прочетеш и да ни пишеш какво мислиш - и за нея, и за това трябва ли човек да премълчава нещата от страх.