Само преди месец учени от Испанския национален съвет за научни изследвания публикуваха изследване за червеите в списанието Nature Communications. В статията се обсъжда как слюнката на специалния вид восъчен червей разгражда полиетилена, най-широко използваната пластмаса в света.

Полиетиленът е основен източник на глобални пластмасови отпадъци. Тези учени смятат, че слюнката на восъчния червей може да помогне за справянето с този проблем. Колко хубаво! Но това няма да стане изведнъж като с магическа пръчка, нужни са още изследвания и опити. 

И все пак това е важна стъпка в науката. Защото проблемът наистина е много сериозен. 

Как пластмасата влияе на околната среда?

Полиетиленът е създаден през 1933 г. Пластмасовият материал всъщност е проектиран да бъде труден за разграждане, което го прави полезен за материали като опаковки за храни и торбички за хранителни магазини. Той е много лек и лесно се пренася, затова толкова често го виждаме навсякъде - по улиците, сред природата, дори в моретата и океаните. Същата издръжливост обаче означава, че пластмасата може да остане в околната среда за дълго време, дори за векове, което може да навреди на местната дива природа и екосистеми.

В крайна сметка пластмасата се разпада на малки частици, които се наричат ​​микропластмаси и нанопластмаси.

„Тези пластмасови частици са открити навсякъде, от Антарктида до дъждовна и чешмяна вода, и причиняват не само екологични проблеми, но са опасни и за човешкото здраве“, твърди Федерика Берточини, водещият учен в Испанския национален съвет за изследвания.

Как може да помогне плюнката на восъчния червей?

Учените от Испанския национален съвет за научни изследвания откриха два ензима в слюнката на восъчни червеи, които могат да разграждат пластмасата. Ензимите са вид вещества, произвеждани от живите организми. Те имат свойството да забързват химическите реакции. Двата ензима в слюнката на червея задействат химическа реакция в пластмасата. Така те я разграждат и тя вече няма да остава в природната среда.

Това ще реши ли проблема ни с боклука?

Може би. Все още е рано да се каже. Не можем да развъдим толкова червеи, колкото пластмаса сме произвели - това значи да покрием с тях Земята! 

Затова учените търсят друго решение. Опитват се да направят повече такива ензими, без да размножават самите червеи. Г-жа Берточини казва, че вече са намерили начин това да стане. В бъдеще учените се надяват да използват ензимите, за да се справят с пластмасовите отпадъци в контролирана среда. Надяваме се, че един ден това може да ограничи или в крайна сметка да реши замърсяването с микропластмаса.

Значи ли това, че можем вече да хвърляме пластмасата къде да е? Не!  Не бива да забравяме, че и ние трябва да сме отговорни и да я изхвърляме само в контейнерите за пластмаса. Оттам тя се събира и преработва, вместо да замърсява природата. А така ние също сме супергерои, които може да спасим планетата.

Новината може да видиш ТУК.