Днес е роден Христо Ботев. Ти сигурно вече знаеш много неща за него. В поне един твой учебник има негов портрет. Със сигурност поне един учител ти е разказал, че е поет и революционер, че е загинал за свободата на България. И сто на сто отнякъде ти е станало ясно, че за него се говори някак повече, отколкото за много други поети. И за много други революционери. И за много други хора, загинали, за да бъде свободна България.

Разбира се, делото на Ботев напълно заслужава народната почит. Но има и нещо друго - понякога отделни личности се превръщат в нещо като символ. Тогава хората престават да се интересуват истински от тях, а вместо това правят друго. Гледат техния образ и си представят... своите собствени идеи за родолюбие. Своите собствени идеи за свобода.

Тук обаче се крие една опасност. Опасността да спрем да се интересуваме от идеите на самия човек, когото уж почитаме. В случая - от идеите на самия Ботев.  Понякога хората, които твърдят, че се прекланят пред него, всъщност не помнят много-много какво е писал. Или само най-известните неща. А това е много жалко. Защото така можем просто да разберем погрешно или непълно какво е казал той. Например в училище се учи стихотворението "На прощаване". Там се казва:

        Но туй щат братя да видят
        и кога, майко, пораснат,
        като брата си ще станат -
        силно да любят и мразят.

От последния стих се разбира, че да мразиш силно е нещо хубаво, както е хубаво силно да обичаш. Обаче Ботев има и друго стихотворение. В него пък се казва следното:

                Но себе си, брате, губя,
        тия глупци като мразя.

Виж колко е интересно - тук пък пише, че омразата е нещо лошо, защото когато мрази, човек губи себе си. Още по-интересно - това стихотворение се казва "Към брата си".

И в единия, и в другия случай става въпрос за завет към по-малък брат! Какво тогава да мислим - хубаво ли е според Ботев човек да мрази, или не?

Хммм. А дали изобщо става въпрос за братя по рождение или е образно казано, като в "братя българи"? Стихотворението "Към брата си" завършва така "Пък и твойта й душа няма/на глас божий - плач народен". С други думи, твоята душа е няма, не може да говори, щом не реагира на плача на народа. Това май не се отнася до рождените братя на Ботев - един от тях е участник в неговата чета. Тогава какво?

Виж колко интересни неща се получават. Уж всичко е ясно, а не е. И още нещо интересно - Ботев има стихотворение "Патриот", в което се казва, че хората понякога лъжат, че са родолюбци, а всъщност гонят собствения си интерес под формата на любов към родината. Как според теб е възможно това? Ето как почва стихотворението:

           Патриот е - душа дава
     за наука, за свобода;
     но не свойта душа, братя,
     а душата на народа!
     И секиму добро струва,
     само, знайте, за парата,
     като човек - що да прави?
     продава си и душата.

А ето откъс и от друго стихотворение на Ботев. То се казва "Борба".

           Свестните у нас считат за луди,
     глупеца вредом всеки почита:
     „Богат е“, казва, пък го не пита
     колко е души изгорил живи,
     сироти колко той е ограбил
     и пред олтарят бога измамил
     с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
     И на обществен тоя мъчител
     и поп, и черква с вяра слугуват;
     нему се кланя дивак учител,
     и с вестникарин зайдно мъдруват,
     че страх от бога било начало
     на сяка мъдрост...

Мислиш ли, че това се отнася само за тогавашното време? Ами че и сега се случва някого да смятат за луд, ако не гледа само личния си интерес, а иска да помогне всички да живеят по-добре.

Ами това "глупеца всеки вредом почита, богат е, казва..."! И сега се случва някой да бъде уважаван за богатството си, дори да не е добър човек. И още нещо - Ботев май не признава никакви авторитети сами по себе си. Представяш ли си - пише, че някой учител може да бъде дивак! А на него самия баща му е учител. Даскал Ботьо Петков.  И от вестникаря се възмущава - въпреки че самият той е вестникар, тоест издава вестник! Значи не професията определя дали човек заслужава уважение, а това как точно я изпълнява.
         
Изобщо - Ботев е много по-сложен и интересен, отколкото го представят. И много по-близък до нашето време. Той заслужава истинска почит - заслужава хората да четат стихотворенията му и да се замислят дали пък казаното не се отнася за тях. Тези стихотворения не са много и е съвсем лесно да ги намериш. Прочети ги и сподели какво мислиш. Тогава ще знаеш, че наистина си отбелязал както трябва рождения ден на поета.