Често виждаме надписи и рисунки по стените из града. Някои никак не са красиви, а понякога са дори обидни. Други са произведения на изкуството. Преди време ти разказахме, че това се нарича стрийтарт, или “улично изкуство”. С него градската среда става по-приветлива и красива. Най-доброто изкуство не само гали очите. Понякога ролята му е да те накара да се замислиш. Или да си кажеш: “Ха! Каква хитра идея”.
Банкси е един от най-известните улични творци през последните години. Иска ни се да ти разкажем повече за него, но никой не знае кой е със сигурност.
Банкси е енигма. Мистерия. Нарочно пази името си в тайна, защото иска изкуството му да говори самò за него. Понякога просто рисува забавни и интересни неща. По-често избира доста важни теми: за бедността, протестите, войната, свободата. Доброто изкуство не бяга от трудните теми.
Банкси държи да казва важни неща във важни моменти. Затова с риск за живота си е създал и графити в Украйна в разгара на войната през миналата година. В един от графитите му показва малко дете, което преборва голям мъж на джудо. Това е метфора за борбата на самата Украйна. Препратка към историята за младия Давид, който побеждава великана Голиат. Има и графити, които просто добавят красота и надежда. Например момичета гимнастички, “играещи” по стените на разрушени от бомбардировки сгради.
Колкото по-известен става, толкова по-скъпо е изкуството му. През 2018 г. хартиена версия на негов графит (момиче с балон във формата на сърце) била продадена за над 1.4 милиона долара. Типично в негов стил, Банкси добавил закачка. В момента на продажбата творбата се опитала да се самоунищожи! Скрит механизъм нарязал половината на ленти. Това я направило още по-скъпа. Три години по-късно нарязаната творба била продадена в „Сотбис“ за общо 25.4 милиона долара (!).
Очаква се крадците да получат до 12 години затвор. В социалната мрежа Телеграм Олексий Голеба от киевската администрация отбелязва, че не става дума просто за кражба, понеже “Тези образи са символ (...), те са истории за подкрепата и солидарността на цивилизования свят”.
С други думи, понякога уличното изкуство не е просто украса. Цената му не се мери в пари, а в запечатаните моменти от историята на града.
Банкси е енигма. Мистерия. Нарочно пази името си в тайна, защото иска изкуството му да говори самò за него. Понякога просто рисува забавни и интересни неща. По-често избира доста важни теми: за бедността, протестите, войната, свободата. Доброто изкуство не бяга от трудните теми.
Банкси държи да казва важни неща във важни моменти. Затова с риск за живота си е създал и графити в Украйна в разгара на войната през миналата година. В един от графитите му показва малко дете, което преборва голям мъж на джудо. Това е метфора за борбата на самата Украйна. Препратка към историята за младия Давид, който побеждава великана Голиат. Има и графити, които просто добавят красота и надежда. Например момичета гимнастички, “играещи” по стените на разрушени от бомбардировки сгради.
Изкуство за милиони
Колкото по-известен става, толкова по-скъпо е изкуството му. През 2018 г. хартиена версия на негов графит (момиче с балон във формата на сърце) била продадена за над 1.4 милиона долара. Типично в негов стил, Банкси добавил закачка. В момента на продажбата творбата се опитала да се самоунищожи! Скрит механизъм нарязал половината на ленти. Това я направило още по-скъпа. Три години по-късно нарязаната творба била продадена в „Сотбис“ за общо 25.4 милиона долара (!).
Това са много пари! Може би затова група хора от Киев се опитали да откраднат негов графит в град Гостомел. Според външна оценка той би струвал над 240 хиляди долара! Но как изобщо може да бъде откраднато такова нещо? С графит върху тухлена стена или бетон би било доста трудно. Но точно тази стена имала лека външна мазилка. Крадците лесно я свалили. Хванали ги почти веднага.
Наказанието за кражба на графити на Банкси
Очаква се крадците да получат до 12 години затвор. В социалната мрежа Телеграм Олексий Голеба от киевската администрация отбелязва, че не става дума просто за кражба, понеже “Тези образи са символ (...), те са истории за подкрепата и солидарността на цивилизования свят”.С други думи, понякога уличното изкуство не е просто украса. Цената му не се мери в пари, а в запечатаните моменти от историята на града.
Интересна статия.