Композиторът е човек, който измисля музика. Днес "Вижте" разговаря с един от най-добрите съвременни български композитори - професор Георги Арнаудов. Неговата музика звучи в световни музикални центрове като "Карнеги хол" в Ню Йорк, "Роял фестивал хол" в Лондон, "Санта Чечилия" в Рим, "Концертхаус" във Виена и къде ли не още! Дори в "Бейджин концерт хол" в Китай. Георги Арнаудов се интересува много от философия и литература - и свързва музиката, която създава, с любимите си автори и идеи. Може би ще ти е интересно, когато пораснеш, да чуеш как е усетил поезията на Лорка или книгите на Алехо Карпентиер.

Но преди да стане прочут композитор, Георги Арнаудов също е бил малък. Родителите му са музиканти – баща му Асен Арнаудов е един от основателите на Царския симфоничен оркестър, професор по арфа в Българската държавна консерватория, а майка му Сузана Веселинова-Арнаудова е известна камерна певица и изпълнителка на детски песни. През 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век, заедно с групата "Детската песен" при радио "София", тя изпява и записва много прочути песни за зайчета, барабанчета, за баба Меца и нейната разходка, за Заека и Вълка, за Дядо Мраз и много, много други. Но дори да си роден в музикантско семейство, това още съвсем не означава, че всичко ще ти върви по ноти!

"Вижте" помоли Георги Арнаудов да ни разкаже повече за писането на музика... и за детските си лудории.

С какво измислянето на музика е по-различно от рисуването или измислянето на книги?
Всяко едно правене на изкуство е измисляне. Измисляне на един въображаем свят. Художникът измисля образи, писателят измисля истории, а композиторът измисля звуци. Тези измислени звуци се превръщат в някакъв образ, а този образ създава звукови събития. Композиторът, от своя страна, подрежда тези събития и публиката наблюдава тяхното протичане. Да го кажем така – композиторът рисува звуци.

Как се разбира дали току-що родената мелодия е чисто нова, или вече я има някъде?
Е, това е най-важното, което всеки музикант учи през целия си живот. И тук ще ви разкажа
нещо смешно.

Когато бях малък, някъде тогава, когато вече можех вече да пускам сам радиото или да нагласям плочите на грамофона, много обичах да слушам музика и да пиша нотички върху празен нотен лист. Имах усещането че аз "пиша" това, което звучи от високоговорителя. И си казвах: „Лелее, ама аз съм композитор!“.

По-късно започнаха да ми хрумват мои собствени мелодии и аз се научих полека-лека да ги записвам. Казвам "полека-лека", защото записването е едно от най-важните неща при писането на музика. От една страна, то трябва да е удобно и леко за изпълнение (пеене или свирене), а от друга, то запаметява идеите на композитора за дълго време напред.

Коя професия е най-близка до тази на композитора?
Може би тази на художника. Композиторът рисува истории със звуци. Разказва чрез звуци.

Кои са любимите ти композитори?
Бах и Бетовен! И авторът на "У дома часовник трака" – Петър Ступел!

А кои ти бяха любими, когато беше малък?
Бах и Бетовен! И пак авторът на "У дома часовник трака"! Тогава все още не знаех името му!

Може ли човек да се научи да измисля музика?
Може би да! Музиката най-вероятно се е породила от напяването на майката, която е прегръщала своето малко дете.

Ако беше цар и трябваше да решаваш какво да се учи по музика, какво щеше да е то?
Никога не би ми хрумнало да решавам или да налагам на някого какво да учи като музика. Това е нещо, което трябва да идва от сърцето на всяко отделно дете.

По филмите децата, които учат музика, са все сериозни и послушни. Ти такъв ли беше?
Аз ли... В никакъв случай. Не бях от най-послушните. Не свирих колкото трябва и така в края на краищата станах композитор. Веднъж, като малък в забавачката, е трябвало да участвам в едно представление за новата 1962 година. Бяха ни подредили в Зала "Славейков" в полукръг. В един момент, по време на "спектакъла", аз съм взел столчето си, застанал съм с гръб към публиката и съм започнал да гледам другите, без да взимам никакво участие. Баща ми започнал да се смее и казал: "Този ще стане или диригент, или композитор!". Та така по повод моята "послушност"!


Споделяме с вас малко детски снимки от личния архив на проф. Георги Арнаудов. И една мааааалко по-нова.