Точно в неделя в Перник приключи Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва". Тази година за първи път празненствата продължиха цели три дни! По улицита на града шестваха маскирани хора. Освен български кукери от най-различни краища на страната идват групи от Гърция, Румъния, Сърбия, Италия, Словения, Албания, Северна Македония, Черна Гора и Хърватия... 

Защото кукери има из цяла Източна и Централна Европа! 

Но... чакайте малко. Тези празненства са наистина много впечатляващи, но какво са всъщност кукерите? 

За това ще ни разкаже новата книга на Станка Желева и Димитър Василев.

Кукерите са маскирани мъже и жени. Те съществуват от стари времена и се срещат в различни краища на България. Както видяхме - и в други страни.

Те се движат заедно и "играят" - тоест танцуват или участват в нещо като представления.
Това се случва през два периода. 

Първият е през зимата - от Рождество Христово (Коледа) до Водици. Вторият е от Сирни Заговезни до седмицата след Великден.

Ето какво се разказва в книгата на Димитър Василев и Станка Желева:

"Днес знаем, че след зимата ще дойде пролетта, а след нея лятото, но едно време хората са вярвали, че това няма да се случи, ако не го предизвикат. Студената и страшна зима, символ на тъмнината и смъртта, няма да отстъпи място на зелената събуждаща се природа през пролетта... Затова маскираните, чрез своята тайнствена сила и магични действия, събуждат природата за нов живот и предизвикват плодородие. За да може маскираният да има магическа сила, той трябва да има вълшебно облекло - маска, звънци, дрехи, а понякога и някакво оръжие". 

Най-важният елемент е, разбира се, маската. Намираш кукерските маски за страшни? Нищо чудно. В книгата четем, че много често самите хора са се страхували от маскираните, наричали ги "страшилища" и извършвали специални обреди, така че маскираните да не се превърнат наистина в демони.  Освен маските много важен елемент били звънците. Те помагали да се прогонят всички "лошотии и нечисти сили". 

Облеклото било от обърнати наопаки кожи на животни и никога - от обичайните дрехи на самия маскиран. Нали всичко в света на празника било преобърнато! 

И какво правели маскираните? Играели хоро. Това се случвало почти навсякъде. Обхождали къщите една по една, за да носят здраве и добра реколта. А после танцували в средата на селото. 
Въпреки тези общи неща обаче кукерите са различни в различните части на България. 
Дори имената им са различни! 

На някои места им казват "сурвакари" (обаче са си различни от децата сурвакарчета!). Другаде - "бабугери" или "чауши". В Широка лъка - "песяци". А в Калипетрово - "кукове"!

Ако се зачетеш, ще видиш и колко разнообразни са ритуалите в различните области. Ще разбереш например къде маската има три рога от дървени пръчки, окичени с цветни пера. Къде лицата не са закрити с маски, а са зачернени със сажди. Къде на главата се носи висок-висок калпак с шарена украса. И къде задължително се слагат огледалца и пискюли.

Ето някои от кукерите, нарисувани в книгата:



Ще разбереш и за други свръхестествени персонажи от кукерските игри - за "булката и зетя" (ще ти издадем тайната - ролята на "булката" също се играе от мъж), за "свещеника", за "мечката" и "мечкаря" ("мечката" е някой здрав момък) и за Бразая - причудливо същество в Добруджа. Ето какво четем в книгата: "Бразаята е фантастично животно с голям птичи клюн и рога, богато накичено с вълнени китки, многоцветни панделки и звънчета по рогата", а тялото му е от черги и чулове, върху които има бели кърпи. Маската се нарича калак, а голямата дървена човка на нея трака и издава шумни звуци, чрез които гони всякакви лошотии". 

Интересно, нали? Искрено ти препоръчваме да прочетеш тази книга и да запомниш интересни факти от нея. А защо не и да поизпиташ възрастните, които не одобряват празнуването на Хелоуин, дали наистина познават добре нашите си, български маскарадни обичаи?
Какво ли ще се получи?