Допреди около 300 години на остров Мавриций в Индийския океан живял вид голям безкрил гълъб, наречен додо. На такива отдалечени острови липсвали едри хищници, нямало и хора, затова животните там не се страхували от нищо и не знаели как да се пазят. През 1598 г. Мавриций станал собственост на Нидерландия.
Започнали да пристигат моряци, а със себе си те водели кучета, котки, прасета, маймуни и плъхове. Моряците започнали да убиват птицата додо за месо и същевременно изсекли горите, в които живеела. Домашните им животни ядели яйцата ѝ, а също и малкото храна на острова. За последен път птицата додо била видяна през 1662 г. Няколко десетилетия след идването на хората тя изчезнала завинаги.
Преди дни новата технологична компания „Колосал Биосайънсис“ обяви намеренията си да „съживи“ додо и други отдавна изчезнали видове като мамута и тасманийския тигър. Хората от компанията искат да използват клетки от никобарски гълъб – най-близкия жив роднина на додо. Идеята им е да редактират гените на този гълъб, така че да приличат повече на тези на додо, и после да ги поставят в гълъбово яйце, от което да се излюпи живо додо.
Много сериозни учени обаче са скептично настроени към предложението. От една страна, изобщо не е сигурно, че ще се получи. Технологията е много сложна и никой досега не е успявал да направи нещо подобно. А дори и да стане, новото птиче няма как да бъде истинско додо. То ще бъде съвсем самò, около него няма да има други птици от неговия вид, които да го учат. Средата, в която ще живее, ще бъде много различна от онази, в която са живели предците му. А опасностите, погубили вида преди три века, все още съществуват.
Нещо повече – днес хиляди видове животни и растения са застрашени от изчезване. Парите и усилията, които ще коства този опит за връщането към живота на отдавна загубеното додо, могат да бъдат използвани за тяхното спасение.
Започнали да пристигат моряци, а със себе си те водели кучета, котки, прасета, маймуни и плъхове. Моряците започнали да убиват птицата додо за месо и същевременно изсекли горите, в които живеела. Домашните им животни ядели яйцата ѝ, а също и малкото храна на острова. За последен път птицата додо била видяна през 1662 г. Няколко десетилетия след идването на хората тя изчезнала завинаги.
Преди дни новата технологична компания „Колосал Биосайънсис“ обяви намеренията си да „съживи“ додо и други отдавна изчезнали видове като мамута и тасманийския тигър. Хората от компанията искат да използват клетки от никобарски гълъб – най-близкия жив роднина на додо. Идеята им е да редактират гените на този гълъб, така че да приличат повече на тези на додо, и после да ги поставят в гълъбово яйце, от което да се излюпи живо додо.
Много сериозни учени обаче са скептично настроени към предложението. От една страна, изобщо не е сигурно, че ще се получи. Технологията е много сложна и никой досега не е успявал да направи нещо подобно. А дори и да стане, новото птиче няма как да бъде истинско додо. То ще бъде съвсем самò, около него няма да има други птици от неговия вид, които да го учат. Средата, в която ще живее, ще бъде много различна от онази, в която са живели предците му. А опасностите, погубили вида преди три века, все още съществуват.
Нещо повече – днес хиляди видове животни и растения са застрашени от изчезване. Парите и усилията, които ще коства този опит за връщането към живота на отдавна загубеното додо, могат да бъдат използвани за тяхното спасение.
Незнаех, че е съществувала такава птица.
Интересна статия.
Интересна статия.
За изчезването и съживяването на додо.