Сигурно знаеш, че не всички българи живеят в България. В съвременния свят всеки е свободен да пътува и да работи където си ще. Така много български семейства отглеждат децата си в други страни. Те обаче продължават да обичат страната си и да пазят българския език и култура. Децата много често ходят на две училища - едно типично за страната, в която живеят, и едно специално, българско, което посещават в събота или неделя.

Този февруари имах удоволствието да се запозная с деца от българските училища в Оксфорд и Лондон. Поканих ги да поиграем заедно на една игра за писане на приказки. В тази игра приказката я измисляме заедно... но не докрай. Само до най-напрегнатия момент!
После всеки сам си намисля какъв иска да бъде краят.
Сега ще споделя с теб първата приказка, която измислиха децата от училище "Слово" в Оксфорд. Ще разкажа и няколко от краищата, а ти ще си избереш кой ти харесва най-много.

Имало едно време един най-нормален човек. Той си имал... нормална работа. Ходел на нея... по нормалния начин. В свободното си време правел... нормални неща.
Изобщо бил толкова нормален, че всеки, който го видел, ще - не ще, се нормализирал!

И слава богу. Защото в къщата, в която живеел нормалният човек, имало и един магьосник. Този магьосник по принцип бил добър... макар и не чак нормален. Основното му забавление било да устройва шоу с танцуващи столове. Цял град идвал да го гледа!
Магьосникът обаче имал домашни любимци - послушно коте и непослушно куче. Котето и кучето непрекъснато се карали! На горния етаж пък живеели паун и прасе. И те непрекъснато се карали - прасето цапало, а паунът само мрънкал, че не подобава на красавец като него да живее в кочина!
Веднъж магьосникът не издържал и тръгнал да се разхожда, за да е по-далеч от виковете. Видял да пада метеорит и отишъл да го разгледа по-отблизо. Там обаче бил злият и силен бог Метрог.
Той искал да завладее Земята... но без другите да разбират плановете му. Затова решил да подучи магьосника да направи лошотиите вместо него. Престорил се, че е много загрижен за караниците между кучето, котето, пауна и прасето. И казал на магьосника да накара столовете да ги нападнат.
Идеята била, разбира се, да завладее цялата земя с помощта на тези столове!

Речено-сторено. Както си танцували, столовете озверели. Започнали да ритат и блъскат животните. Ох, как пищял паунът, че му развалят перата! Кучето се опитвало да хапе единия стол, но той го ритал. И тогава...


Всъщност децата измислиха няколко различни края. Споделяме ги с теб, за да решиш кой ти харесва най-много:

Край 1. Котето успяло да се метне на един от столовете и да го подкара като кон. Така слязло долу при нормалния човек и го помолило да се качи. Когато нормалният човек се качил, всичко се нормализирало.
Край 2. Нормалният човек се ослушал, чул ужасния шум, който идвал отгоре, и решил, че това не е нормално. Качил се да види какво става... и всичко се нормализирало. Дори бог Метрог станал нормален и спрял да прави злини! 
Край 3. Магьосникът омагьосал всички и те отишли на Луната. Там дошъл нормалният човек и всички станали нормални. Само че след това животните полудели и скочили от Луната!
Край 4. Героите отишли на Плутон, където станали нормални и се върнали автоматично на Земята.
Край 5. Нормалният човек направил всички нормални освен животните. Те продължили да живеят както преди – щастливи.

Ето тук малко авторски илюстрации към приказката. За кои епизоди разказват те?