Вчера България отбеляза 150 години от обесването на Васил Левски. Всички медии предаваха почитта към великия революционер. На нас ни се иска да отдадем почит по друг начин - като прочетем заедно това, което е писал, и се замислим за неговото значение днес. Така самият Левски може да ни помогне да поправим някои днешни погрешни клишета за това какво е родолюбие. Нека видим.
 

Урок 1: България трябва да разчита на себе си.

"България е малка и българите не трябва да разчитат на себе си, а да се присламчат към някой по-силен." Тази идея е носила много беди на нашата страна - и всъщност е правила страната ни слаба и зависима. Нека видим какво мисли Левски по въпроса.

Всичко се състои в нашите задружни сили.
Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.

Урок 2: Демокрацията е важна в народните дела.
 

Често хората смятат, че е по-лесно (и затова по-правилно) един да командва, да има силна ръка. Вярно, че греши, ама пък става по-бързо, нали така? Иначе с тази демокрация, с това гласуване... Само че грешните бързи решения могат да струват ужасно много на хората.
Виж какво пише Левски:

Всички зависят от вишегласието. ("Вишегласие" значи да се гласува и който има повече гласове, неговото решение се приема.)
Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.
Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. 

Значи какво - може да е лесно да се следва един, но това е деспотско и тиранско. А когато става въпрос за живота на 7 милиона българи, не можем да си позволим грешки. Представи си - Левски е държал на това, когато е ставало въпрос за въоръжена борба, а какво остава за мирно време!

Урок 3: Ако обичаш родината си, трябва да посочваш грешките на своите, за да се поправят.

Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.

Какво значи това? Хайде да помислим. Представи си, че виждаш как твоите съотечественици правят нещо грешно, по лош начин. Трябва ли да им кажеш?
Някои хора днес ще кажат, че ако критикуваш за нещо българите, значи не си патриот. Виж ти!
А Левски мисли обратното - ако не го кажеш, значи не си народен!

Дали наистина мисли това? Ами да, виж какво пише до войводата Филип Тотю:
На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. 

Явно наистина смята, че истинските приятели казват грешките на своите. И истинските патриоти също.

Урок 4: Приемаме всеки човек според делата му, а не според народа и религията.

Още нещо интересно. Днес образът на Левски се използва и от хора, които не се интересуват истински от него, а просто търсят как да се обединят помежду си и да обявят другите за врагове. Например другите народи. Това, за съжаление, се случва често по света - много често единството между хората е за сметка на нарочването на другия за враг. 
Да видим обаче какво мисли Левски по този въпрос:

Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.

Това е писал до чорбаджията Ганчо Минков в Карлово. А ето пък какво пише до Ганчо Мильов в Букурещ: 
Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! 

И до писателя революционер Любен Каравелов: 
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.

 

Всички тези неща се знаят от писмата на Левски, които са запазени. Наскоро те бяха издадени и в книга и всеки може да ги прочете и да се увери сам.

Виж колко са хубави тези идеи! И колко човешки. Затова е много хубаво, че именно Левски е такъв голям символ в българската история. 

Полагането на цветя пред паметник е хубаво нещо, но не можеш да почиташ някого, без да слушаш какво казва и да се опитваш да го следваш, нали?

Иначе почитта остава само формална.