Днес ще ти разкажем за един от най-големите български художници – Васил Стоилов.
Той се е родил на 29 февруари в село Подуяне. Днес това село е квартал на София, и то не много далеч от центъра. Тогава обаче било извън града. Кога "тогава"? През 1904 г., когато се родил Васил Стоилов. Значи преди 119 години.
Баща му Стоил бил свещеник, а майка му Митра починала, когато бил само на пет годинки. Васил имал една сестра и цели шестима братя! Значи били общо осем деца. По онова време обаче не било необичайно семействата да са големи.
Васил от малък обичал да рисува, а после се увлякъл и по писането. В гимназията започнал да пише стихотворения, които не публикувал. Обичал много да чете и често оставял рисунки в празните полета на книгите. По-късно се запознал с някои от най-интересните си приятели именно в библиотеките, където ходел да чете за религиите на далечни страни, а и в миналото на България.
Когато завършил гимназия, отишъл да учи в Художествената академия. Още с дипломната си работа направил голямо впечатление, участвал във важни изложби, а година по-късно спечелил конкурс и заминал със стипендия. Целта била да прекара една година във Франция и да може да се изучи да рисува още по-добре. И той наистина станал много добър в рисуването - когато стипендията свършила, започнал да продава картини и така се издържал още две години. Участвал в различни важни изложби, направил и своя собствена. Картините му се харесвали много.
Завърнал се в България и продължил да бъде приет и ценен. Получил големи награди, а картините му се откупували от галерии по целия свят - от Венеция до Токио, столицата на Япония, където също имал самостоятелна изложба. Дълги години преподавал в университети в София и Търново, за да научи и други на своето майсторство.
Прилагаме тук някои от най-известните му картини заедно със скиците към тях - за да видиш, че дори и най-големите художници не рисуват "отведнъж", а се упражняват и подготвят дълго време. Ако ти решиш да станеш някой ден художник, може би ще ти бъде от полза!
И един любопитен факт: казахме, че Васил Стоилов е роден на 29 февруари. Ако погледнеш тазгодишния календар обаче, такава дата там няма да видиш! Февруари е само 28 дни.
Как така? Въпрос на математика.
Знаеш, че 1 година е времето, за което Земята обикаля Слънцето.
1 ден е времето, за което Земята се завърта около оста си.
И ако разделим първото на второто, ще получим колко дни има в годината, нали?
Да, ама не. Не се получава точно число. Получава се 365... и още малко. Няколко часа. Ако не ги броим, всяка следваща година ще се измества и накрая март ще бъде през август!
Затова тези часове се събират. И веднъж на четири години "правим" от тях цял ден. Това е 29 февруари, а годините, в които има такъв ден, се наричат високосни. Васил Стоилов е роден през такава година.
Това значи, че е можел да празнува рождения си ден ТОЧНО на своята дата само веднъж на четири години! Но за жалост, не означава, че е остарявал четири пъти по-бавно!
Той се е родил на 29 февруари в село Подуяне. Днес това село е квартал на София, и то не много далеч от центъра. Тогава обаче било извън града. Кога "тогава"? През 1904 г., когато се родил Васил Стоилов. Значи преди 119 години.
Баща му Стоил бил свещеник, а майка му Митра починала, когато бил само на пет годинки. Васил имал една сестра и цели шестима братя! Значи били общо осем деца. По онова време обаче не било необичайно семействата да са големи.
Васил от малък обичал да рисува, а после се увлякъл и по писането. В гимназията започнал да пише стихотворения, които не публикувал. Обичал много да чете и често оставял рисунки в празните полета на книгите. По-късно се запознал с някои от най-интересните си приятели именно в библиотеките, където ходел да чете за религиите на далечни страни, а и в миналото на България.
Когато завършил гимназия, отишъл да учи в Художествената академия. Още с дипломната си работа направил голямо впечатление, участвал във важни изложби, а година по-късно спечелил конкурс и заминал със стипендия. Целта била да прекара една година във Франция и да може да се изучи да рисува още по-добре. И той наистина станал много добър в рисуването - когато стипендията свършила, започнал да продава картини и така се издържал още две години. Участвал в различни важни изложби, направил и своя собствена. Картините му се харесвали много.
Завърнал се в България и продължил да бъде приет и ценен. Получил големи награди, а картините му се откупували от галерии по целия свят - от Венеция до Токио, столицата на Япония, където също имал самостоятелна изложба. Дълги години преподавал в университети в София и Търново, за да научи и други на своето майсторство.
Прилагаме тук някои от най-известните му картини заедно със скиците към тях - за да видиш, че дори и най-големите художници не рисуват "отведнъж", а се упражняват и подготвят дълго време. Ако ти решиш да станеш някой ден художник, може би ще ти бъде от полза!
И един любопитен факт: казахме, че Васил Стоилов е роден на 29 февруари. Ако погледнеш тазгодишния календар обаче, такава дата там няма да видиш! Февруари е само 28 дни.
Как така? Въпрос на математика.
Знаеш, че 1 година е времето, за което Земята обикаля Слънцето.
1 ден е времето, за което Земята се завърта около оста си.
И ако разделим първото на второто, ще получим колко дни има в годината, нали?
Да, ама не. Не се получава точно число. Получава се 365... и още малко. Няколко часа. Ако не ги броим, всяка следваща година ще се измества и накрая март ще бъде през август!
Затова тези часове се събират. И веднъж на четири години "правим" от тях цял ден. Това е 29 февруари, а годините, в които има такъв ден, се наричат високосни. Васил Стоилов е роден през такава година.
Това значи, че е можел да празнува рождения си ден ТОЧНО на своята дата само веднъж на четири години! Но за жалост, не означава, че е остарявал четири пъти по-бавно!
Интересна статия.