Андските кондори са най-големите грабливи птици на света. Те тежат колкото малко човешко дете, а когато размахат криле, достигат над 3 метра дължина. Живеят в Андите – високите планини на Южна Америка. За съжаление, като много други животински видове те също са заплашени от изчезване. Днес са останали едва 10 000 птици и броят им продължава да намалява. За да ги спасим, първо трябва да научим всичко за тях. А се оказва, че за това може да ни помогнат… техните изпражнения.

Само че изучаването им никак не е лесно. Кондорите прекарват почти цялото си време във въздуха, и то в отдалечени планински райони. Това ги прави трудни и за наблюдение, и за залавяне. Наскоро обаче учените откриха гнездо в Аржентина, което даде отговор на много въпроси за живота на тези птици. За разлика от повечето подобни гнезда, това се намира на закътано място, защитено от дъжда и снега. По тази причина гуаното не е било отмито, а се е трупало плат след пласт в продължение на години.

Купчината разкрива много тайни. Учените използват слоевете ѝ, подобно на пръстените на дърветата, за да изчислят възрастта на гуаното. Най-старият пласт е поне на 2200 години. Това означава, че кондорите гнездят на това място от цели 22 века! Темпото, с което нараствала купчината гуано, спаднало драстично преди 1650 години, а преди 650 отново започнало да се увеличава. Тоест за около 1000 години кондорите използвали мястото много по-рядко. Това не е случайно. Известно е, че по същото време в района имало поредица изригвания на вулкани. Когато планината най-после се успокоила и пепелта се разнесла, кондорите се върнали.

Пробите от изпражненията дават и друга информация. Става ясно например, че преди откриването на Южна Америка от европейците кондорите се хранели с месото на местни видове като ламите или с изхвърлени от морето китове. След като там се заселили нови хора с нов вид добитък, диетата на птиците се променила – в последните векове те се прехранвали предимно с овче и говеждо месо.

Откритията са от голямо значение, защото ни показват поведението на андските кондори през много дълъг период от време. А това може да ни помогне да ги спасим от изчезване. Но това не е първият случай, в който учените използват древни изпражнения, за да научат нещо за животните, които са ги оставили. Палеонтолозите например правят забележителни открития благодарение на акото на динозаврите. С тяхната работа можем да се запознаем и в детския научнообразователен център „Музейко“ в София.