Мили читатели, честит празник!
Има едно прекрасно стихотворение на Емили Дикинсън - "Да бъдеш цвете е голяма отговорност".
А ние ще ви кажем - да бъдеш дете, е голяма отговорност.
Да си дете, значи да подаряваш на света надежда.
Да му припомняш колко хубаво е да се живее.
Да въртиш лъжичката ягодов сладолед из устата си и да му се наслаждаваш. И възрастните около теб да си спомнят, че освен всички проблеми и грижи на света съществува ягодов сладолед.
Да се увлечеш в играта толкова, че да забравиш за всичко друго.
Да позволиш на някого да се грижи за теб.
Да питаш. Да прегръщаш. Да споделяш проблемите, които те натъжават, за да може възрастните до теб да потърсят начин да те подкрепят. Да се зарадваш от сърце на палачинките, които сме направили... даже някои да са станали кривички или пък леееко загорели.

Децата не са длъжни да учат възрастните на радост. И все пак го правят.
Вие помагате на нас, възрастните, да се чувстваме нужни и полезни. Заразявате ни със смеха си. Подсказвате ни кога е време да се порадваме на дъжда, вместо да мрънкаме. Или пък да се порадваме на мрънкането, докато пием чай.
Помагате ни да се смеем от сърце.
И... искате ли да ви издам една тайна? Помагате ни да се отърсим от всички наши възрастни тревоги и страхове. Защото човек може да се страхува от много неща, но когато трябва да пази дете - изведнъж става ужасно силен.
Ето такива неща можете да правите вие.
Благодарим! Веселете се и празнувайте!