Любителите на киното се вълнуват. 

Прочутият японски режисьор, автор на комикси и аниматор Хаяо Миядзаки има нов филм! Това не се е случвало от цели 10 години и сега те предчувстват голямото събитие.

Особено развълнувани са заклетите фенове на японското анимационно студио "Гибли".

Други деца обаче се чудят какво е толкова специалното на това студио? Та нали анимационни филми се правят постоянно. Дори в момента по кината има най-различни!

Ето някои отличителни особености на филмите на Миядзаки:

В много анимационни филми, особено в т.нар. "аниме" (популярен вид японска анимация), има някакъв злодей, срещу когото се изправя героят. 

Във филмите на Миядзаки героите са по-сложни. Много често тези, които човек би очаквал да са лоши, се оказват просто част от различен свят. 

Например: обичайно се смята за страшно да се нанесеш в къща, обитавана от духове.

В "Моят съсед Тоторо" обаче духовете са добри и не само правят света на децата по-вълшебен, а и им помагат във важен момент. 



Сигурно забелязваш, че анимацията е нежна, красива и детска. Това също е разлика с класическия стил "аниме", който е по-скоро тийнейджърски и може да съдържа насилие или любовни истории, разказани по твърде "възрастен" начин.

Но филмите на Миядзаки изобщо не са бебешки. Напротив, те увличат хора от всички възрасти. Причината може би е в това, че в тях истински човешки страхове намират своето приказно разрешение. 

Много хора например се страхуват от старостта. В "Подвижният замък на Хаул" едно момиче е превърнато в старица заради проклятието на зла вещица. И единственият му шанс да се върне в своето тяло е един самонадеян и несигурен млад магьосник, неговите спътници и неговият крачещ замък. 



Но преди всичко филмите на Миядзаки имат герои, които будят възхищение и симпатия с човешките си качества - те са смели, верни към приятелите си, упорити и добри. А техните истории са наистина необикновени. Като тази на момиченцето от "Отвлечена от духовете", което попада заедно с родителите си в град, в който духовете превръщат хората в животни и нищо не е каквото очакваш.



Чакайте, нали обещахте да ни разкажете за Хаяо Миядзаки? Защо говорите само за филмите му, ще каже някой.

Е, те наистина са най-важното, което трябва да знаеш за него. Но ето и още малко факти.
Миядзаки е роден в... Япония, в столицата Токио. По това време (1941 г.) Япония участвала във Втората световна война. Някои от най-ранните спомени на Миядзаки са от бомбардирани градове. Когато бил на 3, семейството се преместило в друг град. После този град също бил бомбардиран и семейството бягало отново. Хаяо бил болнаво дете, казали му, че няма да доживее 20 години. Майка му пък, която той много обичал, била дълго време в болница. 

В училище Хаяо искал да стане манга художник, но открил, че не умее да рисува хора. Дълги години рисувал само самолети (татко му бил директор на самолетен завод), танкове и бойни кораби. После започнал да имитира прочути манга художници. По-късно обаче унищожил рисунките си - смятал, че е лошо да се имитират други. Веднъж се измъкнал от училище, за да гледа първия японски цветен пълнометражен филм.

Влюбил се в героинята му... и в киното.

В свободното си време ходел на гости на учителя си по рисуване. Двамата рисували и говорели за всякакви неща - за политика, за живота, за всичко. 

След като завършил университет (политология и икономика), започнал да работи за едно от големите анимационни студиа в страната. После за друго. В продължение на 20 години работел за други, докато през 1985 г. заедно с Такахата, Токума и Сузуки основал собственото си студио - "Гибли".

Първият филм на студиото е "Лапута. Замъкът в небето". Можеш да го гледаш в интернет - и няма нужда да знаеш японски, защото е дублиран на български език. Скоро след това създават и "Тоторо", а малко по-късно - и "Принцеса Монококе", заради който целият екип отива специално в планините да черпи вдъхновение. Филмът става много популярен и студиото "Гибли" се прочува и извън границите на Япония. 

Да разказваме ли още? По-добре не. Каним те да гледаш някой от филмите. Ако ти хареса, и сам ще разбереш повече!

Например в момента можеш да гледаш в кината "Момчето и чаплата". И сам да решиш дали всичко във филма се случва наистина... или в сърцето на едно момче, което се опитва да се справи с голяма загуба. Каквото и да е, филмът е наистина смайващо красив и увлекателен!