Знаеш ли, че манипулациите в медиите могат да се отнасят дори и до теб?
Е, в случая не е САМО до теб, а до всички български ученици и техните учебници.

В читанката ти за първи клас го имаше стихотворението "Аз съм българче", нали?

През последните дни някои медии пуснаха слухове, че някой иска "да махне" това стихотворение от учебниците. Нашият "детски детектив" реши да провери.

Какво точно се твърди?

Журналистката Валерия Велева заяви, че българската редакция на "Свободна Европа" искала да маха стихотворението "Аз съм българче" от учебниците заради децата мигранти.

Други подхванаха това и го разпространиха с идеята да предизвикат масово възмущение. Стихотворението е любимо на много българи.

Какви са фактите?

1. Никоя медия не може да прави промени в учебниците. Дори издателствата, които създават учебниците, не могат да избират кои произведения ще се учат. Това зависи от Министерството на образованието (МОН).

Само МОН може да реши какво ще се учи и какво - не. 

2. Редакцията на една медия е нещо различно от авторите на статиите, публикувани там. Например във "Вижте" има и статии, писани от вас, децата. Във всяка от тях мнението е на нейния автор. 
По същия начин тук става въпрос за текст на конкретна авторка, Светла Енчева.

3. В текста не се казва, че стихотворението трябва да се махне.
По-скоро се казва следното: ако едно дете на мигранти учи в наше училище, то ще учи "Аз съм българче". Не е ли добра идея някой да попита и него за страната, от която идва?

Или както пише буквално: няма как тези деца да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако на образователната система не ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им.

Да, всъщност това е логично. Когато пътуваш, научаваш интересни неща за други страни. Например виждаш различно изкуство, опитваш различни ястия, чуваш друга музика, може дори да научиш нови игри. Във "Вижте" се стараем да те запознаваме с деца от различни краища на света - от Кения, Индия, Исландия... Така тръгваме на истинско пътешествие - не с учебника по география, а с живо приятелство. Но у нас има деца, които са живели в различни страни по света. И могат да ни разкажат това на живо! Вероятно би било хубаво учителите да ги поканят да разкажат за родината си в клас. Това би бил интересен час по география, не мислиш ли? Особено ако се сети да ги помоли да донесат от традиционните си сладкиши.

А ти какво мислиш? Дали би ти било интересно?