Стефан е на 8 години и обича много и мама, и татко. Но отношенията между родителите му не са добри и един ден те решават, че е по-добре да живеят на различни места. И ето че Стефан започва да живее с мама и все по-рядко вижда татко. А така му се иска  да поиграят заедно на компютърни игри, да отидат заедно на мач... но майка му разрешава само определен брой „свиждания“, „колкото е позволил съдът“, казва тя. Тя е сърдита на баща му и като че ли очаква и Стефан да му се сърди.

Петя е на 6 години и като Стефан обича и мама, и татко. Нейните родители също са разделени и дори живеят в различни градове. Петя през повечето време е при майка си, където е и нейното училище. Но татко ѝ идва толкова често да я вижда, тя му гостува, ходят заедно на ваканции, че не усеща липсата му. Първоначално, когато родителите ѝ се разделили, Петя се натъжила много, но после разбрала, че могат да бъдат заедно като семейство по различен начин. Радвала се на времето, прекарано с мама и с татко, и била напълно сигурна, че и двамата я обичат много.

Кой според теб се чувства по-добре – Стефан или Петя? Няма нужда да питаме, то е ясно...

В случая с Петя има споделено родителство. Това означава, че макар мама и татко да са разделени, те заедно се грижат за теб. Прекарваш време и с двамата и никой няма повече права върху теб от другия. Като екипна игра, в която и двамата са в твоя отбор.

Споделеното родителство има много предимства. Ти продължаваш да общуваш редовно с двамата си родители. И най-важното, чувстваш подкрепа и от двамата.

Когато родителите се разделят, ти като дете имаш право да обичаш и да бъдеш обичан и от двамата. Имаш право да прекарваш време с всеки от тях и да се чувстваш като у дома си, а не на гости.

Споделеното родителство обаче невинаги е лесно, а дори може да се окаже невъзможно. Понякога се появяват недоразумения или спорове. Най-често за това, заради което са се разделили!  Друг път възрастните не успяват да се разберат за това кой и как ще се грижи за теб. Тогава децата имат чувството, че те са причина родителите им да се скарат още повече. Само това оставаше, децата да са виновни!

Ето това е причината, вместо да говорят като приятели, възрастните да стигат до съда. Досега обаче там на единия се присъждаха „родителски права“, а другият се превръщаше в „неделен“ татко или „неделна“ мама. И все едно детето има от единия си родител по-малко, отколкото от другия.

Хората, които пишат и променят законите, мислят как това да се промени.  Идеята е детето да не се лишава от нито единия си родител - нищо че са разделени.

Мама и татко винаги ще бъдат твои родители, дори и да не живеят заедно. И дори да се карат за нещо, те винаги те обичат.