Днес отбелязваме “рождения ден” на Европейския съюз (накратко ЕС). И на идеята, че страните в Европа могат да живеят в мир, да се развиват заедно и да си помагат. По този повод искаме да ти разкажем кой управлява Европейския съюз, кой измисля правилата му. И как ние, българите, участваме в това!

Парламент е мястото, където се приемат законите. Правилата, според които трябва да живеят хората. А не е ли по-справедливо самите хора да изберат по какви правила да живеят?

Точно така. Само че няма как всички да се съберат накуп, затова изпращат свои представители. Тези представители се наричат депутати.

Българският парламент приема законите, които да важат в България. Италианският парламент - в Италия. Чешкият - в Чехия. Има обаче и Европейски парламент, който приема закони/правила) за целия Европейски съюз. А как се решава кой ще участва в този Европейски парламент?

Ами ние решаваме. Жителите на всяка от страните в този съюз. 

Точно след месец тези хора (включително и българите) ще изкажат своето мнение за това как си представят бъдещето на Европейския съюз. Тогава (9 юни) са изборите за Европейски парламент. Наричат го сърцето на европейската демокрация. Защото хората, които работят в него, се избират пряко от гражданите на ЕС, за да представляват техните интереси. 

Както ти подсказва думичката “парламент”, основната задача на хората в Европейския парламент е да обсъждат, променят и приемат закони - правила, които да важат в цяла Европа. 

Дотук например има закони, според които можем да учим и да работим, където изберем. Да пътуваме без паспортни проверки.  Да получим медицинска помощ, ако пострадаме - без да доплащаме "като чужденци".

Как е устроен Европейският парламент 

Европейският парламент се състои от 751 депутати от 28-те държави, които членуват в Европейския съюз. Гражданите на всяка страна избират сами кои депутати ще ги представляват. Колкото повече хора живеят в една държава, толкова повече депутати ще има тя. Например България, в която живеят 6.5 милиона души, има 17 места в Европейския парламент. Германия има 83 милиона жители, затова нейните депутати са повече - 96. 

Освен да гласува законите, българският парламент избира правителство - министър-председател и министри, които да прилагат законите, за да управляват страната.

Европейският парламент също има такава задача. Ролята на правителство тук играе Европейската комисия. Парламентът избира нейния председател. Европейската комисия предлага законите на Съюза.

Тези предложения отиват в специални работни групи в парламента. Те също се наричат комисии, само че са парламентарни комисии. В Европейския парламент има 20 комисии по теми от климатичните промени през земеделието до туризма, търговията и равните права за жените и мъжете. Членовете на комисиите обсъждат предложените закони. Дали са добра идея? Дали ще донесат повече полза, отколкото вреда? Дали са изказани както трябва - или думите са малко неясни и могат да се разберат погрешно? Когато поправките са нанесени, законът се предлага на гласуване.
Всеки от депутатите гласува приема ли го, или не. 

Ако повечето депутати са "за", законът може да се приеме. В отделните страни обаче президентът може да върне закон, с който не е съгласен. В Европейския съюз това може да направи Съветът на ЕС. За да се приеме законът, трябва и Съветът да го приеме. 

С други думи, цели три европейски институции решават дали едно предложение наистина ще стане закон - правило, което ще важи за всички държави в ЕС. 


Да си представим, че България изпраща депутатка на име Мария в Европейския парламент. 

След избирането си тя ще замине за град Брюксел в Белгия. Там тя ще върши по-голямата част от работата си. В този град се намират повечето важни сгради на Европейския съюз. 

Когато отиде в Европарламента, Мария няма да стои заедно с другите си български колеги. Депутатите там се групират не по държави, а според политическите идеи, в които вярват. Освен политическа група Мария ще трябва да си избере комисия, в която да работи. Мария ще бъде в комисията по международна търговия. Тя ще работи върху правила, които да осигуряват на европейските производители на стоки справедлив и лесен достъп до пазари извън ЕС. 

Да речем, че Мария има един колега от Италия, Джузепе. Джузепе е участвал в изработването на закона за безопасен изкуствен интелект. Той е получил предложението за закон от Европейската комисия по същото време, когато то е било изпратено на Съвета на ЕС. В Съвета на ЕС работят министри от държавите членки на ЕС. 

Джузепе и колегите от неговата работна група са разсъждавали какви правила да измислят, за да може изкуственият интелект да бъде по-безопасен. След това са ги обсъждали с всички останали депутати от Европейския парламент и са ги гласували. Когато са получили одобрението на Съвета на ЕС за правилата, те се превърнали в закон. Ако Съветът на ЕС не беше съгласен, предложението щеше да се преправи и гласува наново. 

Какво друго?

Освен това Европейският парламент одобрява европейския бюджет и следи за работата на другите важни структури в ЕС. Задачата на Европейския парламент не е никак лесна. Да създадеш правила, които отразяват интересите и волята на 450 милиона души в целия Европейски съюз, си е сериозна отговорност!