Всеки знае, че орангутаните са едни от най-умните маймуни. Те използват най-разнообразни оръдия на труда, строят сложно конструирани гнезда и се справят забележително добре с научаването на нови умения. А сега един от тях направи нещо, което никога преди не е наблюдавано в дивата природа.

В един национален парк на остров Суматра в Индонезия живее 35-годишен орангутан на име Ракус. Тъй като орангутаните са едни от най-застрашените от изчезване животни в света, при тях постоянно има различни учени. Те изследват поведението им и търсят начини да ги спасят. Един ден чули крясъци от върховете на дърветата. На другия ден видели, че Ракус има голяма рана на бузата. Това само по себе си не е нещо изненадващо – случва се мъжките орангутани да се наранят, когато се бият. След няколко дни обаче станало нещо невиждано.

Учените наблюдавали Ракус, който започнал да събира стъблата и листата на растението, известно в района като „акар кунинг“. Местните хора открай време знаят, че то има лечебни свойства, и го използват дори при сериозни болести като диабет и малария. Обикновено орангутаните не му обръщат внимание и рядко го ядат. Ракус също не го ядял, само го дъвчел. След което намазал с него раната си.

Учените казват, че това е първият случай, в който наблюдават диво животно да лекува раните си с растение, за което знаем, че има лечебни свойства. След пет дни раната на Ракус се затворила. Освен това изобщо не се инфектирала, въпреки че преди да я намаже, по нея кацали мухи. Акар кунинг има антибактериално, противовъзпалително и обезболяващо действие. Въпросът е откъде е знаел това орангутанът.

За десетилетия наблюдения учените никога не са виждали някой друг да прави същото. Иначе знаем, че и други маймуни търсят начини да се лекуват с различни средства. Орангутаните на Борнео мажат ръцете и краката си със сдъвкани растения. Тъй като не се вижда да са наранени, вероятно се опитват да облекчат мускулната си треска! Шимпанзетата пък мажат дори сдъвкани насекоми върху раните си, но не е ясно дали това действително им помага. Действията на Ракус обаче са забележителни – той използва не просто някакво растение, а такова, за което знаем, че е лечебно.

Учените казват, че Ракус ни е показал нещо много важно – че орангутаните и хората споделят едни и същи познания. Станалото може да хвърли светлина и върху нашите собствени ранни опити да лекуваме раните си. За първи път такова лечение при хората е споменато в ръкопис от 2200 г. преди Христа. Тоест преди 4200 години! Поведението на орангутана обаче показва, че началото на самолечението може би се крие много, много по-назад в нашата еволюция.