Случвало ли ти се е да вземеш книга от библиотеката и да забравиш да я върнеш на точната дата? Е, стига да закъснееш с ден-два, не е проблем. Но представи си, че закъснееш със 100 години.
Точно това се случило в американския град Форт Колинс. Името му означава „крепост“, но в града крепост няма. Има обаче много хора, които обичат да четат. През 1882 г. те си направили читалня, а после и библиотека.

На 13 февруари 1919 г. неизвестен читател заема от библиотеката на Форт Колинс рицарския роман „Айвънхоу“. Забравя да го върне, после вероятно го заема на някой друг, който го отстъпва на трети… и така до 2024 година. Тогава „Айвънхоу“ се завръща в библиотеката - 105 години след като я е напуснал. Донася го Мери Уайз, която обяснява, че има книгата от сестра си, а тя - от баща им. Следите водят към тяхната прапралеля. Но вероятно читателите на „Айвънхоу“ от Форт Колинс са много повече. Колко души могат да прочетат 450 страници за 105 години? Сигурно поне 100.

Как завършила историята ли? Библиотекарите вероятно са можели да глобят Мери Уайз. 105 години закъснение биха струвало около… 14 000 долара. Вместо това те просто ѝ благодарили. Защото глобите в библиотеката Форт Колинс били отменени още през 2020 г. Подобна история има и друга американска библиотека - тази в град Ню Бедфорд. Там доброжелателни читатели върнали заета книга със 120-годишно закъснение. Книгата се нарича „Елементарен трактат за електричеството“. А „трактат“ означава изключително подробно научно съчинение. Така че никак не е странно, че някой се е зачел повечко в нея.

Все пак забраванковци са не само американците. Най-дълго задържаната книга се намира в Кеймбридж, Великобритания. Там биографията на един немски свещеник била заета през 1667 г., а се върнала в библиотеката 288 години по-късно.

Най-хубавото е, че и трите книги завършили пътешествията си невредими. Сега библиотеките могат да се гордеят с тях, дори да привличат нови читатели. Защото кой не би искал да види книга от 1919 или 1667 година?