Новият закон казва две неща. 

Първо - фирмите трябва да проверяват дали хората, които работят за тях, имат добри условия на работа.

Второ - трябва да се грижат за околната среда. Но най-важното е, че тези правила трябва да се спазват не само от самите фирми. Те  трябва да се спазват от всички, които им доставят материали или помагат в производството. 

Понякога, за да се направи един предмет, трябват много и различни материали. Те се доставят от различни компании или се преработват в различни фабрики. Представи си го като една верига, където всеки има принос. Затова и законът се нарича така - Закон за веригата на доставки. 

Но какво точно е тази "верига на доставките"?

За да разберем това, нека проследим пътя на една тениска. Понякога той започва много далече. Първо, в някоя далечна страна, например в Индия, фермери отглеждат памук. Когато белите му пухени топчета узреят, те се берат и изпращат в текстилни фабрики другаде по света. Там памукът се превръща в прежда. Преждата после се тъче на плат. Но още нямаме готова тениска, нали? Следващата стъпка е кроенето и шиенето на плата. Това се прави в друга фабрика, може би някъде в Европа…  Например в Румъния или България. Накрая готовата тениска се изпраща до складове по целия свят, преди да стигне до магазините.

Какво общо има това с живота на децата?

За съжаление, в някои части на света - в Азия, Африка или Южна Америка - все още има детски труд. Това означава, че децата не ходят на училище, а трябва да работят. Трудът им е тежък и уморителен - например берат памук на полето под жарко слънце. Понякога трудът им е опасен, защото се налага да вдишват вреден прах или да носят тежки товари. Освен това не могат да четат, да пишат и да смятат… 

Новият европейски закон цели да промени това. Той изисква от големите компании да следят внимателно всички свои доставчици - работят ли някъде деца? Ако да - това трябва да спре. Спазват ли се правилата за околната среда? Ако не - това да се промени и да започнат да се спазват.

А какво казват фирмите?

Преди законът да бъде приет, някои фирми имаха критика към него. Те се страхуваха, че заради новия закон ще има много бюрокрация. Бюрокрация означава твърде много страшно сложни документи и правила, които правят всичко по-бавно и трудно. Многото бюрокрация често пречи - особено на малките фирми, които произвеждат само местно (не по целия свят). Такива производители се наричат още локални. Те нямат такива далечни вериги на доставка, където има опасност от детски труд. Например пекарната, която прави най-вкусните банички близо до теб, е локална фирма. Други фирми казваха, че отдавна сами внимават за добри условия без детски труд и също няма нужда от допълнителни правила.

Затова законът беше променен, за да важи само за големи компании с над 1000 служители. Този закон е важна първа стъпка към един по-добър и по-справедлив свят. Надяваме се да помогне на децата по света да ходят на училище и да играят, вместо да работят в тежки условия.