Киното се е появило в края на XIX век – по времето, когато пътуването, движението, машините играят все по-важна роля в живота на хората. Машини превзeли фабриките, влакове започнали да се движат по релси, коли - по пътищата... По това време във Франция живеели двама братя - Луи и Огюст Люмиер. Баща им имал фабрика за фотографски материали. Затова те още от малки имали досег с фотографията. 

Един ден през 1894 г. Луи Люмиер, който обичал да измисля неща и да експериментира, видял едно изобретение на американеца Томас Едисън. То се наричало кинетоскоп. Било огромна кутия, в която можеш да надникнеш през малък отвор и да видиш "движещи се картини". Картинките се сменяли страшно бързо и така изглеждало, сякаш се движат. Било нещо като миникино само за един човек! 

Луи се замислил…. Искал не само един човек да гледа движещите се картини, а много хора едновременно. Така той и неговият брат Огюст започнали да работят върху създаването на апарат, който може да заснема и после да показва движещи се картини на голям екран.

​​Първата прожекция

На 28 декември 1895 г. братята Люмиер били готови с изобретението. Те организирали нещо много вълнуващо. Поканили публика в едно малко кафене в Париж. Хората седнали в затъмнена стая, затаили дъх, а братята пуснали най-първия филм в света!

Той се казвал „Работници напускат фабриката „Люмиер“. Представи си го като много кратко видео, в което се вижда как работниците излизат от фабриката в края на работния ден. Филмът бил дълъг само около 45 секунди, но зрителите били напълно изумени! Никога не били виждали нещо подобно.

Разказва се една легенда за друг филм на братя Люмиер. Той показвал влак, който се приближава към камерата. Някои зрители се уплашили и избягали, защото мислели, че влакът ще излезе от екрана и ще ги удари! Ето го:




Братята нарекли изобретението си кинематограф. Но хората започнали да му казват накратко… кино!

Представи си как киното дало още един поглед към света, изпълнен с движение. Изведнъж вече имало пейзажи, в които оживяват листа. Вдигал се дим, идвали конски впрягове… Хора, които се движели из градовете… или пътували към други отдалечени места, където невинаги е било възможно да се отиде. Например на Луната! Ето тук разказахме как Жорж Мелиес се “отправя” на фантастично пътешестие към Луната с помощта на някогашното кино.

Минутите "Люмиер"

А ако искате да се пренесете във времето на братята Люмиер, можете да заснемете едноминутен късометражен филм, който да прилича на техните. Това значи само един кадър, който показва място, което познавате. Или един момент, който харесвате, или пътуване, което предприемате често. Както при филмите на Люмиер, не местете камерата. Оставете я фиксирана. Тоест да седи някъде, без да се мести.

Самото снимане трябва да стане без филтър или ефекти. Както някога, когато не е имало смартфони и хората са снимали още на скъпа лента. Затова много са внимавали какво избират за заснемане. Подберете внимателно обекта си. След това обмислете възможно най-доброто място, на което да застанете. Кой е най-добрият ъгъл? Не забравяйте и да е безопасно за вас място. Тогава натиснете бутона, за да запишете своята “Минута Люмиер”.

Ето един пример: Минутите Люмиер – документален филм от ОбУ „Неофит Рилски“, с. Дерманци

Ако това, което сте заснели, ви харесва, пратете ни го, за да споделим вашата специална минута!

---