Космическата надпревара между Съветския съюз (СССР) и Съединените американски щати (САЩ) от средата на миналия век достига своя връх, когато американската мисията „Аполо 11“ достига до Луната. На 21 юли 1969 г. българско време двама астронавти, Нийл Армстронг и Едуин Олдрин – Бъз, стъпват на Луната и извършват серия от научни експерименти. Десетина години по-късно се появяват първите книги, написани с цел печалба, които твърдят, че кацане и стъпване на Луната не е имало, а всичко било заснето във филмово студио. Това е твърдението за т.нар. „лунна конспирация“.  
 
Разбира се, световна лунна конспирация няма и твърденията за такава не се подкрепят от доказателствата. От мисията „Аполо 11“ има донесени над 400 килограма лунни проби, чийто анализ показва извън всякакво съмнение лунния им произход. Това не би могло да се направи във филмово студио. И още - Нийл Армстронг и Бъз Олдрин поставят на лунната повърхност огледала за измерване на разстоянието от Земята до Луната с помощта на лазер. Системата още функционира и доказва, че астронавтите са били там. И още - основният опонент на САЩ тогава – Съветският съюз, не отрича кацането и стъпването на Луната. Причината? Просто защото то се е случило наистина.
 
Въпреки това ще разгледаме в детайли три от най-популярните твърдения на лунната конспирация, тъй като те от време на време намират място и у нас.
 
1. Защо се вее знамето?
Бъз Олдрин поставя американското знаме на Луната още при първото стъпване. Знамето, както се вижда и на снимките, се вее. На Луната обаче няма атмосфера, т.е. няма въздух, съответно няма и вятър. Как тогава се вее знамето – дали не е заради това, че всичко е заснето във филмово студио на Земята? Не. Причините знамето да се вее са две: първо, докато Бъз Олдрин забива пръта на знамето в лунната повърхност, той го върти и това създава механична енергия, която кара знамето да се вее. Понеже на Луната няма атмосфера, няма триене между частиците на веществото, от което е направено знамето, и частиците на въздуха. Затова флагът продължава да се вее. Втората причина е, че от Слънцето към нас постоянно идват заредени частици – т.нар. звезден вятър. Луната няма магнитно поле, нито атмосфера, поради което частиците звезден вятър достигат Луната. Когато се сблъскат с частиците, от които е направено знамето, те им придават енергия и знамето се движи. Така че тук конспирация няма – само малко физика.
 
2. Къде са ми звездите?
Второто твърдение, което често се среща, е защо на снимките от лунната повърхност не се виждат звездите в небето. Нали Луната няма атмосфера, тогава защо няма звезди на кадрите? Причината тук е свързана с физичните свойства на Луната и с особеностите на фотографската техника. Лунният реголит – така се нарича лунната повърхност, отразява изключително добре светлината на Слънцето. Именно затова виждаме Луната толкова впечатляваща и ярка при пълнолуние например. По същата причина астронавтите на Луната имат специално златно покритие върху визьорите на своите скафандри, за да се защитят от мощното лъчение на Слънцето и отражението на светлината му от Луната. Това означава, че когато правите снимки от повърхността на Луната, имате изключително ярък обект – лунната повърхност. От друга страна, звездите са малки точкови източници на светлина в тъмния Космос и са значително по-бледи от повърхността на Луната. С фотографска техника не можете да заснемете едновременно много ярки и много бледи обекти на един кадър. Ето това е причината на снимките от Луната да няма звезди!
 
3. Защо сенките на обектите не са успоредни една на друга?
Третият интересен факт, който ще разгледаме, отново е свързан със снимките от Луната. На тях се вижда как сенките на различните снимки не са успоредни една на друга. Защо това е важно? Следващия път, когато сте навън и играете с вашите приятели, обърнете внимание на сенките си. Слънцето тук, на Земята, винаги се пада от едната ви страна. Съответно всички ваши сенки са в обратната страна и са успоредни една на друга. Единственият начин тук, на Земята, да имате сенки, които не са успоредни, е ако имате две слънца или по-прозаично, ако сте във филмово студио или пък на театрална сцена и ви осветяват прожектори. Тогава имате различни сенки, всяка една спрямо съответния прожектор. Доказва ли това, че кацането и стъпването на Луната са снимани във филмово студио и виждаме скрития отпечатък на прожектори? Отговорът отново е – не. Причината за различните сенки в кадрите от Луната е в това, че както вече споменахме, лунната повърхност отразява много добре падащата светлина от Слънцето. Освен това повърхността на Луната не е равна. В резултат от това всяка неравност става вторичен източник на светлина, т.е. самата повърхност на Луната и неравностите по нея действат като допълнителни естествени „прожектори“. Това създава множество и различни сенки и е част от особеностите и разликите на това да сме на Луната, а не на Земята.
 
Ето как, скъпи приятели, виждаме, че кацането на Луната от американските астронавти Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през юли 1969 г. е не само истинско, а и може да послужи за разбиране на множество физични явления и ефекти. Затова следващия път, когато някой ви каже, че никой не бил стъпвал на Луната – помолете го да прочете малко повече учебниците си по физика.