Наскоро ти разказахме за спора дали кравите наистина мучат с акцент. А може би дори на диалект. Все още не е известно дали това е истина, но едно е съвсем сигурно – всеки един от нас ползва поне един акцент и един диалект. Да, ти също! А може би дори повече от един.

Каква всъщност е разликата между акцент и диалект? Акцентът засяга само начина, по който произнасяме думите. Тоест ако кажем например „пеперуда“ или „пипируда“, това са различни акценти. Диалектът включва не само произношението, но и много други неща. Например разлики в граматиката, в лексиката (тоест в думите, които използваме), в начина, по който възприемаме някои особености. В Родопите например наричат дивите ягоди „зуници“. Това вече не е акцент, а диалект.

Всички ние обикновено си мислим, че нямаме акцент. Да не говорим за диалект! Всъщност обаче „правилният“, „неутралният“ език е нещо като мит. Книжовният език до голяма степен зависи от хората, които го използват. Ако си някой много важен човек, значи твоят говор би трябвало да е правилният, нали така? Много често „правилността“ съвпада с акцента и диалекта на региона (или града), който е най-могъщ политически в даден момент. Например столицата на държавата. Представи си – ако столицата ни беше не в София, а да речем, във Варна, може би днес щяхме да смятаме за правилен съвсем друг начин на говорене.

Акцентите и диалектите ни се дължат на мястото, където сме родени или пък където са родени родителите ни. Също на възрастта ни, на средата, в която растем, дори на неща като религията, етноса и образованието. Освен това е съвсем нормално да минаваме от един акцент или диалект в друг, понякога несъзнателно, понякога нарочно. Зависи с кого говорим, къде се намираме и какво впечатление искаме да създадем за себе си. Помисли – съвсем еднакво ли говориш с мама и татко, с приятелите си и с учителите?

В България често се отнасяме леко презрително към хората, които говорят с акцент, различен от „нормалния“. Шегуваме се с тях, дори разказваме вицове, в които смешката е точно в говора на хората. В някои други езици обаче гледат по-различно на акцентите. Шведите например понякога спорят кой шведски акцент звучи най-красиво. Не най-смешно. За английския език пък дори има ежегодна класация – кой английски акцент е най-привлекателен (ако се чудиш – в последните години печели този на ирландците).

С диалектите е малко по-различно. Все повече хора осъзнават, че те показват богатството на езика ни и изобщо не заслужават подигравка. Някои автори дори пишат книги на диалект. Само дето на повечето от нас ни е трудно да разбираме някои от тези диалекти. И става все по-трудно. С времето диалектите се развиват толкова много, че понякога стават съвсем неразбираеми. И дори могат да се превърнат в различни езици! Помисли например за италианския, френския, испанския – преди стотици години те са били просто диалекти на латинския.

Именно защото ни звучат чуждо и неразбираемо, ние често изобщо не искаме да се занимаваме с различните диалекти. Очакваме хората, които ги говорят, да се съобразяват с нас и да ни говорят на „нормален“ език. Не навсякъде обаче е така. В Норвегия например има страшно много диалекти, защото дълги години населените места са били много отдалечени едно от друго. Хората са били малко и им е било трудно да пътуват през високите снежни планини и буйни реки, за да се срещат помежду си. Така са се развили много различни форми на норвежкия език, които се използват и до днес. Държавата ги приема за национално богатство и насърчава употребата им. Затова например по телевизията и по радиото можеш да чуеш как си приказват хора, които звучат съвсем различно. Не е лесно, но те намират начин да се разберат помежду си. А това е най-важното, нали?