На всеки две години целият свят застава пред телевизорите с намерение да се вълнува, радва, трогва, а понякога и да критикува и да се възмущава. Дори тези, които не се интересуват много-много от спорт и нямат намерение да следят летните и зимните олимпиади, не искат да пропуснат едно – церемонията по откриването. Това е моментът, в който всяка държава държи да впечатли останалите не със сила и заплахи, а с песни, танци, акробатика, нови технологии и дори мода. Тази седмица ни предстои да видим точно това. Олимпиадата в Париж започва!

Ако си чел/а книгите за Хари Потър, със сигурност си спомняш главите за световното първенство по куидич. Там имаше шега, че магьосниците са си такива – съберат ли се много от тях на едно място, все трябва да се изфукат и да впечатлят останалите. Е, нещо такова става и когато всички нации на света се съберат за откриването на олимпийските игри. Всяка следваща церемония иска да надмине предишните по пищност, красота и оригинални хрумвания. Точно затова на всички ни е толкова интересно да ги гледаме. И като казваме „всички“, не преувеличаваме. Изчислено е, че например церемонията в Солт Лейк Сити през 2002 г. е гледана от 3,8 милиарда души! Ако ти е трудно да си го представиш, помисли за това – по онова време цялото население на Земята е 6,3 милиарда.

Разбира се, изобщо не става дума само за фукане. Олимпийските игри символизират един обединен свят, в който поне за малко войните и страданията са забравени. Всички се събираме заедно, за да се веселим, да се вълнуваме и да се радваме на невероятни постижения – и в спорта, и в изкуството, и в технологиите. На церемониите по откриванията виждаме неща, които често помним цял живот. В Лос Анджелис през 1984 г. над стадиона прелита човек с реактивна раница – сякаш е излязъл направо от фантастичен филм. А само преди три години в Токио ни показаха земно кълбо, изградено от хиляди дронове. През 1998 г. в Нагано чрез сателитна връзка хорове от всички континенти изпяха едновременно „Ода на радостта“. Днес, когато ежедневно общуваме онлайн с познати и непознати от цял свят, може би това не ни изглежда кой знае какво. Тогава обаче бяхме смаяни от тази нова технология – като че ли беше дошла от бъдещето.

Откриването на Игрите е и чудесна възможност домакинът да запознае по интересен начин света със своята история и култура. През 1988 г. в Южна Корея няколкостотин бойци направиха демонстрация на таекуондо. След 6 години в Норвегия пък имаше шейни, теглени от северни елени. Особено красиво беше през 2004-та в Атина, когато живи хора се появиха като древногръцки статуи и фрески. В Рио де Жанейро бразилците танцуваха самба. В Лондон пък беше забавно – участваше мистър Бийн! А английската кралица и Джеймс Бонд скочиха с парашут от хеликоптер над стадиона. Един от най-смешните и странни моменти беше през 2014-а в Сочи, когато руски полицаи в униформи пяха песен на „Дафт Пънк“.

Най-вълнуващата част обаче обикновено е паленето на олимпийския огън. В Барселона през 1992-ра го запали стрелец с лък – той пусна горяща стрела от огромно разстояние. Две години по-късно на Зимните игри в Лилехамер ски скачач излетя от шанцата със запалената факла в ръка. Едни от най-внушителните церемонии в цялата история бяха в Сидни и в Пекин в началото на нашия век. В Австралия насред езеро на стадиона пламна огнен кръг, който се изкачи по истински водопад. В Китай бивш златен медалист сякаш тичаше с факлата по вертикална стена високо над земята.

Обикновено олимпийският огън се пали от най-легендарните спортисти на страната домакин. Но има и изключения. През 1988 г. в Калгари това направи 12-годишно момиче, трениращо фигурно пързаляне. Изобщо децата имат много важна роля във всички откривания на олимпийски игри. Те участват в танците и акробатичните номера, често пеят и химните. И това не е чудно – нали след няколко години точно те ще са спортистите, които ще печелят олимпийските медали.

Церемониите по откриването винаги се държат в тайна до последния момент. Затова и още не знаем какво ще видим в Париж на 26 юли. Едно е сигурно – ще има невиждани досега неща. За първи път откриването няма да бъде на стадион, а по улиците на града. А спортистите ще пристигнат с лодки по река Сена. Ние нямаме търпение! А ти?