Като дете ти често чуваш какви са твоите задължения. Да учиш уроците си. Да помагаш вкъщи. Да си прибираш стаята.
Възрастните също имат задължения. Не само към децата си, а и към държавата. Да си плащат данъците. Да пазят общественото имущество и т.н. Нашите задължения са важни. Те са приносът на всеки един към това да живеем добре заедно. 
Но освен задължения човек има и права.
Ние вече сме говорили за някои от тях. Но сега ще говорим за ключови права, които произтичат от една много основна ценност - свободата.

Право на сдружаване

Това значи, че ако имаш определена цел, имаш право да си потърсиш съмишленици. Да речем, ако искаш в училище да има повече стоянки за велосипеди, можеш да събереш група деца, които искат същото. Измисляте си име - например Клуб "С колела на училище" - и се опитвате да привлечете на своя страна съученици, учители и родители. Поставяте въпроса пред директора, на учителски съвет и пр. 

Възрастните също правят това. Например у нас майките на деца с увреждания се сдружават, за да искат по-добро отношение от държавата. Хората с различни професии също могат да се сдружат, за да искат по-добро заплащане. Такива организации обичайно се наричат "профсъюзи". Може жителите на дадено място да се сдружат, за да протестират против екологично замърсяване. Така например още в края на комунистическите времена беше създаден Обществен комитет за екологична защита на град Русе. 
Причината е екологична катастрофа - въздухът на града е отровен от фабрика в съседния румънски град Гюргево.
Съвсем малко по-късно пък е създаден Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. "Гласност" означава, че медиите трябва да говорят за събитията, а не да ги премълчават, когато не са изгодни на управляващите. Това е особено важно, когато се случва нещо опасно за хората като аварията в Чернобил. Преустройството пък е промяната на комунистическата политика към повече свобода. Свързва се с името на управляващия СССР Михаил Горбачов. Освен това клубът се обявява против това имената на българските мюсюлмани да бъдат сменяни насила.

Да правиш такива неща, значи да протестираш. И тук стигаме до друго важно право.

ПРАВОТО НА ПРОТЕСТ

Децата често получават заповеди. Възрастните често им казват как да се обличат (особено за училище), какво да правят в свободното си време, понякога дори какво да четат, с кого да се виждат и т.н. Една част от тези неща са разумни - да, трябва да се пресича на зелен светофар. Не, не е добра идея да ходим по бански на училище.

Понякога обаче правилата могат да са нелогични, абсурдни. Или пък да има някаква друга несправедливост. Тогава човек има правото да протестира. 
Както в горните примери възрастните протестират - против смяната на имената. Против отравянето на въздуха в Русе.
По времето на комунизма не беше безопасно човек да протестира. Човек можеше да бъде преследван от властта, както това се е случвало много пъти в предишни десетилетия. Протестиращите са били хвърляни в затвор, изпращани в концлагер или просто тормозени в ежедневието си. И сега в различни страни по света има режими, които преследват протестиращите.
Но протестът е основно човешко право - той е част от правото да изразяваш собственото си мнение. Иначе светът ще стане наистина задушаващ, нали?