Според британско изследване от 2022 г. три от всеки четири деца и младежи между 12 и 21 години не харесват как изглеждат. Споделят неща като “Дебела съм”, “Срам ме е от тялото ми”, “Нямам достатъчно мускули”. Всяко второ дете признава, че го дразнят или направо тормозят за външния вид: на живо и онлайн. Допитвания из цяла Европа показват сходни неща.
Децата винаги са се вълнували как ги приемат, но покрай социалните медии това се е засилило с опасно темпо. Особено трудно е да избягаш от критики, които през смартфона те следват навсякъде: дори в собствения ти дом. Още по-трудно е, ако най-лошите критики идват отвътре.
Психолозите предупреждават: дали се чувстваш засрамен(а) или притеснен(а) от външния си вид, зависи не толкова от това как наистина изглеждаш, а от това как се възприемаш вътрешно. Дори кантарът да показва напълно нормално тегло, в огледалото може да се виждаш “дебел(а)”, “извън форма” или (по-често при момчетата) “без достатъчно сила и мускули”.
Ако има пълно разминаване между реалния образ и вътрешното усещане, може да се развие истинска неприязън към външния ти вид. Наричаме това дизморфия, или буквално “развалена форма”. Дизморфията се среща в най-различни варианти при близо 2-ма на всеки 100 души.
Някои деца не харесват само определени детайли от външния си вид. Например мислят, че имат огромен нос, и затова мразят да се снимат. Сред най-опасните видове дизморфия е изкривеното виждане за теглото и формата на тялото. Особено през пубертета много момичета приемат нормалния растеж за непоносимо надебеляване. Често започват да борят това с гладуване, ужасени от мисълта да качат дори грам тегло. Дори момичета с крехка и даже крайно слаба фигура виждат в огледалото “дебеланка”, която е на сандвич разстояние от затлъстяването.
При момчетата се наблюдава обратното. Често те искат да “наедреят” и натрупат мускули. Така дори момчета с атлетично спортно тяло решават да използват вещества, които са изключително опасни за здравето им, за да трупат мускули по-бързо.
Дизморфията изглежда като проблем на тялото, но всъщност е свързана с психичното здраве. Често зад нея стоят лични особености (прекален перфекционизъм или съмнения в себе си), външно влияние (неприятни коментари от други деца и нужда от приемане) или дори справяне с травма в тежък период.
Социалните медии наливат много масло в огъня на тези проблеми. От една страна, подхранват дизморфията с нереалистични примери. Често дори супермоделите послъгват как точно изглеждат с филтри и редакции на снимките си. Проблем са и анонимните коментари със злобни подигравки дори към прекрасно изглеждащи хора. Те само подхранват съмненията на децата с дизморфия. “Ако наричат тази красавица грозна и дебела, какъв шанс имам аз?”
Да не говорим за хората, които се наричат “инфлуенсъри”. Далеч не всички от тях имат качества, които си струва да имитираш и следваш. Особено ако те карат да гладуваш и застрашаваш здравето си. Не се подвеждай по лайкове: популярност и стойност не са едно и също нещо. Истинските модели за подражание те вдъхновяват да живееш по-добре и да правиш положителни промени. Ако те карат да се чувстваш ужасно в кожата си, значи не са никакви модели за подражание.
Не гладувай! Разказвали сме ти защо децата не бива да пазят диети. Хубавото тяло е здраво тяло. За него са нужни редовно движение, спорт и разнообразни храни.
Грижи се за психичното си здраве. Ако се чувстваш отпочинал(а), вдъхновен(а), зает(а) с важни неща и уверен(а) в себе си, е много по-трудно да си съставиш изкривена представа за външния си вид.
Ако те налегнат отрицателни мисли, задължително направи проверка на фактите. Може би “грозният ти външен вид” е тотално фалшива новина. Слушай какво има да ти кажат хората, които те обичат и на които можеш да имаш доверие. Някои неща се виждат много по-добре отстрани и докато ти виждаш трол в отражението, околните може би виждат едно напълно чудесно дете.
Усмихни се на огледалото: ти си шефът, не то.
Криво огледало
Психолозите предупреждават: дали се чувстваш засрамен(а) или притеснен(а) от външния си вид, зависи не толкова от това как наистина изглеждаш, а от това как се възприемаш вътрешно. Дори кантарът да показва напълно нормално тегло, в огледалото може да се виждаш “дебел(а)”, “извън форма” или (по-често при момчетата) “без достатъчно сила и мускули”.
Ако има пълно разминаване между реалния образ и вътрешното усещане, може да се развие истинска неприязън към външния ти вид. Наричаме това дизморфия, или буквално “развалена форма”. Дизморфията се среща в най-различни варианти при близо 2-ма на всеки 100 души.
Някои деца не харесват само определени детайли от външния си вид. Например мислят, че имат огромен нос, и затова мразят да се снимат. Сред най-опасните видове дизморфия е изкривеното виждане за теглото и формата на тялото. Особено през пубертета много момичета приемат нормалния растеж за непоносимо надебеляване. Често започват да борят това с гладуване, ужасени от мисълта да качат дори грам тегло. Дори момичета с крехка и даже крайно слаба фигура виждат в огледалото “дебеланка”, която е на сандвич разстояние от затлъстяването.
При момчетата се наблюдава обратното. Често те искат да “наедреят” и натрупат мускули. Така дори момчета с атлетично спортно тяло решават да използват вещества, които са изключително опасни за здравето им, за да трупат мускули по-бързо.
Отвътре навън
Дизморфията изглежда като проблем на тялото, но всъщност е свързана с психичното здраве. Често зад нея стоят лични особености (прекален перфекционизъм или съмнения в себе си), външно влияние (неприятни коментари от други деца и нужда от приемане) или дори справяне с травма в тежък период.
Социалните медии наливат много масло в огъня на тези проблеми. От една страна, подхранват дизморфията с нереалистични примери. Често дори супермоделите послъгват как точно изглеждат с филтри и редакции на снимките си. Проблем са и анонимните коментари със злобни подигравки дори към прекрасно изглеждащи хора. Те само подхранват съмненията на децата с дизморфия. “Ако наричат тази красавица грозна и дебела, какъв шанс имам аз?”
Да не говорим за хората, които се наричат “инфлуенсъри”. Далеч не всички от тях имат качества, които си струва да имитираш и следваш. Особено ако те карат да гладуваш и застрашаваш здравето си. Не се подвеждай по лайкове: популярност и стойност не са едно и също нещо. Истинските модели за подражание те вдъхновяват да живееш по-добре и да правиш положителни промени. Ако те карат да се чувстваш ужасно в кожата си, значи не са никакви модели за подражание.
Бъди най-добрата версия на себе си
Не гладувай! Разказвали сме ти защо децата не бива да пазят диети. Хубавото тяло е здраво тяло. За него са нужни редовно движение, спорт и разнообразни храни.
Грижи се за психичното си здраве. Ако се чувстваш отпочинал(а), вдъхновен(а), зает(а) с важни неща и уверен(а) в себе си, е много по-трудно да си съставиш изкривена представа за външния си вид.
Ако те налегнат отрицателни мисли, задължително направи проверка на фактите. Може би “грозният ти външен вид” е тотално фалшива новина. Слушай какво има да ти кажат хората, които те обичат и на които можеш да имаш доверие. Някои неща се виждат много по-добре отстрани и докато ти виждаш трол в отражението, околните може би виждат едно напълно чудесно дете.
Усмихни се на огледалото: ти си шефът, не то.
Тази статия ми хареса много.
Да се замисля как се възприемам.