За повечето деца в България ходенето на училище е нормална част от деня. Разхождаш се ръка за ръка с баба. Или вашите ти помагат да стигнеш с кола или градски транспорт. Ако си в малко село без училище, пътуването може да е и по-дълго. Но рядко се случва да е опасно многочасово приключение.

Сред стадо слонове

Подобно на пойните птици, слоновете също мигрират. Т.е. се придвижват към места с по-добри условия, особено през сухия сезон, когато има по-малко храна и вода за тях. За съжаление, не летят: би било забавно да ги видим как се носят във въздуха, пърхайки с огромните си уши. Мигрират, ходейки и понякога препускайки с огромна скорост. Понякога в стада до сто слона. 

Какво общо има това с училище? В Африка много деца трябва да вървят с километри пеша до класната стая. По същите пътища, по които пробягват слонове. Звучи вълнуващо и интересно, но е ужасно опасно. Слоновете са огромни и често са агресивни - могат да смачкат дори коли по пътя си. С разширяването на селата и градовете остава все по-малко от техния хабитат (естествената среда на живот). Това ги кара да мигрират все по-често и все по-близо до населени места. Така нерядко пресичат пътя на децата до училище.

В Танзания и други африкански държави взимат различни мерки. От обучение за разпознаване на знаци, че наблизо има диви животни, до учебни часове, съобразени с активността на дивата природа наоколо.
 

По въжени мостове

В много приключенски паркове предлагат разходка по въжен мост. Понякога е ниско над земята. Друг път - високо сред дърветата, където ти дават да се качиш само с предпазен колан. Ако си опитвал(а), сигурно знаеш, че е вълнуващо, но и доста страшно. Особено ако те е страх от високо. Сега си представи да правиш това всеки ден. Без предпазно въже: над река или опасни скали. С учебни пособия на гърба. Това е ежедневие за много деца, които ходят на училище в планинските райони и джунглата на Тайланд, Бирма и Филипините. 



Някои дори могат да стигнат до училище с т.нар. зиплайн. Това е въже с макара, която ти помага бързо да се спуснеш или преминеш голямо разстояние във въздуха. Понякога има седалка или колан, понякога просто се държиш с ръце и не пускаш. 

Често тези препятствия са само малка част от дълги часове на път за училище сред други опасности като рушащи се скали и отровни змии.
 

През ледената пустош

В една от най-изолираните части на Хималаите пътят до най-близкото училище е около…10 дни. Към училището има пансион, така че децата живеят там цял срок. Могат да отидат чак когато река Занскар замръзне. Това позволява да преминат по леда, но е възможно едва при минус 40 градуса! Ако ледът се пропука, отдолу чакат леденостудени подводни течения!

През какви премеждия само минават някои деца, за да имат по-добър шанс и образование! Струва ли ти се по-леко ходенето на училище?