Разговаряхме с Маги Шипъм: млад учен от Нова Зеландия, която не само изследва ADHD, но и познава синдрома от личен опит. Понеже се нарича "дефицит на внимание", най-често се изследват именно дефицитите, с други думи, нещата, които липсват или не достигат. Маги иска да прокара пътека в по-непозната територия. Тя се интересува от качествата и уменията, които различната работа на мозъка може да насърчи при хора с ADHD. Ето какво ни разказа тя.
Как разбра, че имаш ADHD?
Днес се говори много за този синдром при деца, но аз разбрах късно. Имах проблеми с работата в университета. Забравях и се затруднявах да се съсредоточа. Това се случваше повече от нормалното и без видима причина. Имах съквартирант с този синдром и той ми разказа за много сходни изживявания. Тогава осъзнах, че може би не съм просто разсеяна и трябва да питам специалист дали не е ADHD. Диагнозата отне няколко месеца внимателни интервюта и проверки. Оказа се, че наистина имам дефицит на вниманието и хиперактивност.
Все едно ми падна камък от сърцето. Невроразличието е нещо, за което нямаме никаква вина. Преди ми беше много трудно и гневно, но диагнозата ми даде яснота какво се случва и как да се справям по-добре. Дори да не са нужни лекарства (това може да прецени само лекар след много консултации и внимателни изследвания), диагнозата помага да приемеш себе си и да се развиваш. Няколко години по-късно вече не само се справям в университета, но и изследвам темата като докторант.
Има ли заблуди и неточности около това как се говори за синдрома?
Има стереотип, че го имат основно деца, и то предимно момчета. Поне така се показва по телевизията и анимационните филмчета. Много хора без диагноза говорят за ADHD, когато някое дете просто е много енергично. Понякога се бърка и с аутизъм. Макар да има прилики, двете са различни неща. Най-важно е да виждаме хората като отделни личности. Да се питаме: “От какво има нужда този човек?”, не да бързаме да слагаме етикети или поставяме всички под един знаменател.
И благодаря, че го наричаш “синдром” или “състояние”. Често хората казват “заболяване” и “проблем”, а то е просто различен начин на работа на мозъка. Учените знаят това, но досега твърде малко изследвания задават въпроси извън това какво е нарушено и какво не достига. Хората с дефицит на вниманието имаме много творчески качества и сме пълни с идеи и енергия. Често имаме ентусиазъм за куп неща. Някои от известните личности, които имат ADHD, са страшно успешни. Например олимпийската шампионка Симон Байлз, милиардерът Ричард Брансън, плувецът рекордьор Майкъл Фелпс, режисьорката на “Барби” Грета Геруиг. Тоест далеч не говорим само за хора с дефицити и липси. Това искам да изследвам аз.
Какви съвети имаш за по-добро справяне с липсата на внимание и хиперактивността?
Най-големият проблем често е справянето с твърде много стимули: шум, образи, емоции, ярки лампи в училище. Това може да е много стресиращо за нервната система. В такъв момент е добре да се “дестимулираш”: да намалиш оборотите, да отидеш на тихо и спокойно място. Невинаги е възможно, но ако учителите и околните знаят и могат да ти дадат няколко минути на тишина и спокойствие, това може да помогне много.
Децата с ADHD могат да използват предимствата на състоянието: огромното любопитство, нестандартното творческо мислене, фокуса върху ценности и емпатия. Разнообразните интереси могат да са голям плюс.
Звучи странно, но неочаквано предимство е и да познаваш усещането за провал. Много хора с ADHD се провалят на изпити и в други ситуации, преди да получат диагноза и да разберат как да се справят. Това гради характер и ги прави борбени и упорити! Липсите в една област могат да са предимства в друга.
