Всеки от нас си поставя някакви цели за бъдещето. Учим, за да влезем след година в училището, което сме си избрали. Тренираме, за да станем след пет години добри в даден спорт. Мечтаем за професия, за която ще бъдем готови например след десетилетие. Понякога засаждаме дръвче, което ще порасне чак когато и ние самите остареем. Но представяш ли си какво е да се подготвяш за нещо, което ще стане след цял век, че и повече? В Швеция са направили точно това.

Знаеш, че дъбовете са едни от най-красивите и обичани дървета на света. Но те също така имат много здрава дървесина, която е ценна и скъпа. Открай време от дъбово дърво са се правели важни неща като кораби например. Затова столетия наред в Швеция държавата е имала права над всеки един дъб. Дори над тези, които са растели в дворовете на хората! Имало тежки наказания за всеки, който отсече дъб без разрешение. Въпреки това в началото на деветнайсети век тези дървета вече били рядкост в страната.

Точно тогава избухнали страшните Наполеонови войни и бойните кораби станали по-важни от всякога. Швеция решила да се подготви за бъдещето. И то не какво да е бъдеще – не за след 10 или 20 години, а за самия край на следващия век! С други думи, започнали да съдят дъбове. А те растат много, много бавно, особено в тази северна страна, в която е и страшно студено. Изчислили, че новите дървета ще са готови най-малко след 150 години. На това му се казва да мислиш за бъдещето!

През 1819 г. шведският крал дал заповед на един свой поданик да обиколи цялата страна и да намери всички дъбови дървета. Целта била да се избере най-подходящото място за засаждане на гора. И открили точно такова. На остров Висингсьо насред огромното езеро Ветерн кралските пратеници се натъкнали на три огромни дъба. Те растели до къщурката на някаква бедна стара жена. Точно като в приказка, нали? През 1831 г. започнало засаждането на новата дъбова гора. Шведският флот не пестил сили – посадили цели 300 000 дъба!
​​​​​
Направили и още нещо необичайно. За да пораснат дъбовете прави и високи, между техните редици сложили много други дървета – ясени, явори, брези и ели. И по този начин се появила една от най-красивите и големи гори в страната.

Ако ти е мъчно, че тези дъбове са били създадени само за да бъдат отсечени, не тъгувай. Минали 150 години, дърветата пораснали и хората, които се грижели за тях, съобщили на флота, че те най-после са готови за правене на кораби. А флотът отговорил: благодаря, но няма нужда! Защото, разбира се, в наше време корабите отдавна вече не се строят от дърво. Така островът се сдобил с прекрасна гора.

Днес това е любимо място за разходки. Всеки може да отиде с корабче до Висингсьо и да разгледа високите дървета, да покара колело и дори да се разходи с кон и каручка. Дъбовата гора е дом и на страшно много птици и други животни. Учените също я посещават често, за да изучават тези необикновени дървета. За съжаление, тукашните дъбове няма как да живеят още стотици години. Нали са специално посадени и много прави – а обикновено дълголетните дъбове имат страшно дебели, криви и чворести дънери. Затова някои от дърветата на острова все пак се използват за дървесина. От тях се правят луксозни мебели, подове и дори копия на викингски кораби! След пожара в парижката катедрала "Нотр Дам" имаше и предложение те да се използват за ремонта ѝ.

Шведите обаче обещават, че ще запазят гората на Висингсьо и за следващите поколения. Дъбовете, засадени от флота преди 200 години, някой ден ще си отидат, но всяка година на тяхно място се садят все нови и нови. Вълшебната гора на Швеция ще продължи съществуването си, а шведите все така се грижат за далечното бъдеще.

Приказната история на Висингсьо не свършва дотук. Съществува поверие, че островът бил създаден от великан, който нахвърлял пръст в езерото, та жена му да не си намокри краката, като го пресича!