Лили е ученичка в пети клас. Тя е весела, дружелюбна, обича животните, музиката и анимационните филмчета, обича и да учи и се справя добре с всичко в училище.
Почти с всичко.

От няколко седмици чува как група момичета в класа шушукат зад гърба ѝ. Отначало не им обръща внимание - нали си има свои приятелки, Саня и Диди. Има с кого да си говори в междучасията и да си ходи на гости. След това обаче Саня и Диди започват да сядат при момичетата от групичката и да си говорят с тях. Не след дълго просто спират да ѝ обръщат внимание и когато ги кани да играят заедно, те отказват. И после пак.

Лили е объркана. Защо се е случило това? Та тя не се е карала с никого. Дори да е имало някакъв проблем, не би ли трябвало да ѝ кажат? Започва да пресмята наум какво може да не е наред. Да, знае, че в училище понякога тормозят деца, които са различни, и това е ужасно. Но тя е като всички останали. Или само така си мисли? Да не би нещо да не прави както трябва? Прическата? Обувките? Раницата? Лили се опитва да заприлича максимално на другите, но нищо не се получава.

Да видим какво казва училищният психолог:
Лили не е сбъркала никъде. Тя прави всичко както трябва! Толкова добре, че я усещат като конкуренция. Нали е умна, хубава и общителна – затова "лидерите" се опасяват, че може да ги измести. Дори съвсем да не иска. Такива ситуации се повтарят много често, особено между пети и седми клас. 

В най-добрия случай Лили може да потърси някой възрастен, на когото всички в класа имат доверие. Би било чудесно, ако имат мила учителка като госпожица Хъни от "Матилда" или мъдър директор като Юстуса от "Хвърчащата класна стая". Или училищен психолог, който наистина се старае да подобри климата в училище. Но ако няма?

Какво може да направи Лили?
Всъщност има различни стратегии. Всяка си има плюсовете и минусите.

Лили може да говори с момичетата. Да поиска обяснение. В най-добрия случай те ще потърсят някакъв формален повод – примерно някой я е набедил, че е говорила лошо зад гърба им – и тя ще може да се защити. Във всеки случай конфликтът ще бъде облечен с думи и ще има някакво развитие.
Недостатъкът е, че е много трудно да се изправиш сам срещу много. А и има риск да не получиш отговор и ситуацията просто да продължи.

Лили може да не прави нищо. Да ходи на училище, да си учи уроците, да следва своите интереси и да чака другите да пораснат. А това неминуемо ще се случи и тогава всичко ще е различно. Много хора намират истинските си приятели по-късно.

Може да се опита да раздели групичката, като се държи дружелюбно с конкретни деца от нея. Това се получава по-лесно в по-малките класове, но не е изключено.

Лили може да се опита да подкупи останалите. Примерно като им подсказва, като ги черпи и т.н. Децата понякога правят това, за да си извоюват спокойствие. Може да проработи, но не създава истински приятелства – само малко по-безопасна ситуация.

Лили може да потърси друго дете, което е встрани от останалите в класа, и да се сприятели с него. То може да не е нарочно изолирано, а просто да си следва свой път. Не всички имат нуждата да се движат по една писта. Може пък точно така да открие интересен човек! Кой знае.

Лили може да помоли родителите си да я запишат на някакви извънкласни дейности. Ако обича да рисува, може би клуб по рисуване, ако свири... защо не в група? Или пък да тренира някакъв спорт. Училището е важно, но не е целият ни живот – а интересни приятели можем да срещнем навсякъде. Впрочем няма нужда да са непременно връстници!

Разбира се, добре е Лили да каже на родителите си. Дори да не правят нещо конкретно, те ще могат да я подкрепят, да ѝ съчувстват, да ѝ споделят как те самите са преодолели подобни ситуации. Защото Лили съвсем не е сама в това, което преживява. По света, а и може би в съседния клас, има много деца съвсем като нея. Въпрос на време е да се срещнат и да си бъдат чудесни приятели.

А ти, мило приятелче, огледай своя клас. Ако забележиш в него дете като Лили, защо не го заговориш в голямото междучасие?