Коледарите са често срещани герои в литературата. Например Кума Лиса и Ежко в една басня на Йордан Стубел:
Свика хитрата Лисана
мързел Ежка и Мецана.
Размишляваха и трима
и решиха – тая зима,
Бъдни вечер щом ги свари,
да се сторят коледари.
Майсторът на смеха Чудомир пък разказва как като деца с приятелите си решили да станат... коледарчета! Истинските коледари били големите мъже в селото – със сериозни песни и тежки носии. Но хлапетата си помислили, че и те могат да съберат по някоя паричка или лакомство, и тръгнали на свой ред.
Най-напред отишли в къщата на Чудомир. Майка му и баща му се зарадвали и ги карали да пеят още и още... Окуражени от „голямата победа“ вкъщи, където ги гледали като суперзвезди, децата се втурнали из село. Тичали бързо да почукат на вратите на хората, да изпеят по някоя коледна песничка... И да грабнат някое лакомство или паричка, преди „истинските“ коледари да се появят и да им развалят забавата! Ето го описано от Чудомир:
Така обикаляме до късно след полунощ, докато прегракнем. И все бързаме, бързаме да не ни настигнат големите коледари, че минат ли те, стопаните си лягат и колкото и да мякаме из дворищата, рядко вече ни отварят.
Чудомир си спомня тези приключения със смях. Освен това разказът му е пълен със старинни думи и изрази. Например, когато описва как коледарчетата бързат, той казва: мятаме се урболешката. Това означава, че тичат презглава, без да се замислят. Такива думи са много ценни, защото показват как се е говорело в миналото.
А на другия ден малките коледарчета отивали на голямото празнично хоро в селото. Ето как си го спомня Чудомир: ... обути с нови топли навуща и цървулки, с платнените кесийки, обвесени на шиите ни, в които се мъдрят пет-шест петачета, засмукали червените шекерени петлета се топим в онова блаженство и чиста радост, каквато само децата могат да изпитат по Коледа.
Най-напред отишли в къщата на Чудомир. Майка му и баща му се зарадвали и ги карали да пеят още и още... Окуражени от „голямата победа“ вкъщи, където ги гледали като суперзвезди, децата се втурнали из село. Тичали бързо да почукат на вратите на хората, да изпеят по някоя коледна песничка... И да грабнат някое лакомство или паричка, преди „истинските“ коледари да се появят и да им развалят забавата! Ето го описано от Чудомир:
Така обикаляме до късно след полунощ, докато прегракнем. И все бързаме, бързаме да не ни настигнат големите коледари, че минат ли те, стопаните си лягат и колкото и да мякаме из дворищата, рядко вече ни отварят.
Чудомир си спомня тези приключения със смях. Освен това разказът му е пълен със старинни думи и изрази. Например, когато описва как коледарчетата бързат, той казва: мятаме се урболешката. Това означава, че тичат презглава, без да се замислят. Такива думи са много ценни, защото показват как се е говорело в миналото.
А на другия ден малките коледарчета отивали на голямото празнично хоро в селото. Ето как си го спомня Чудомир: ... обути с нови топли навуща и цървулки, с платнените кесийки, обвесени на шиите ни, в които се мъдрят пет-шест петачета, засмукали червените шекерени петлета се топим в онова блаженство и чиста радост, каквато само децата могат да изпитат по Коледа.
Хубаво е да си дете на Коледа
Много хубава статия
Има полука.
Хубава
Интересно.
аз мисля , че статията е приятна за четене и е интересно какво се случва с коледарчетата.
Хубава статия