Една от най-хубавите черти на науката е, че постоянно открива нови и нови неща. Човек все си мисли, че вече знаем всичко по дадена тема и – хоп! – вземе че изскочи нещо съвсем неочаквано. Това важи с особена сила за изучаването на динозаврите. Всяка година учените правят някои изключително вълнуващи открития, които напълно променят досегашните ни представи. Толкова са многобройни и толкова интересни, че чак е трудно да ги изброиш. Ето обаче някои от най-важните през изминалата година.

Може да минат хиляди години, докато открием най-големите динозаври

Едно от любимите ни неща за динозаврите е колко са огромни. Поне някои от тях. Знаем, че има и съвсем малки. Но друго са си великанските, нали така? Е, сега се оказва, че най-вероятно още не сме открили най-най-най-големите индивиди от всеки вид.

За да изчислят това, учените използвали останките от тиранозавър рекс, който тежал около 9 тона. Също и информация за нашите съвременни алигатори, които са далечни потомци на динозаврите. Компютърният модел показал, че вероятно е имало тиранозаври, които са били до 70% по-масивни от всеки, намерен досега! Само че също както огромните хора са съвсем малобройни на фона на всички хора на света, така било и с тиранозаврите. Вероятно тези великани са били толкова редки, че трудно ще намерим техни останки. Може да минат стотици, дори хиляди години, докато се натъкнем на подобен гигант.

Между другото, тепърва имаме да откриваме и нови видове малки динозаври. Тази година учените за първи път съобщиха за новооткрит динозавър, не по-голям от пуйка!

Пърхащи следи

На немалко места по света са намерени следи от стъпки на динозаври. Колко вълнуващо само! Преди десетки милиони години някой динозавър си се разхождал, без да гледа къде стъпва, изкалял си краката и сега ние виждаме отпечатъците му във вкаменената кал. Освен че са страшно интересни, тези следи дават и ценна информация за поведението на динозаврите.

Тази година учените откриха нова отпечатъци, които разкриха нещо любопитно. Малкият динозавър, който ги е оставил, се е движел много бързо – всъщност ненормално бързо. Най-вероятно, докато е бягал, той е пляскал с крила. Не знаем обаче дали се е опитвал да излети, да кацне, или пък се е катерел по нанагорнище. А може би нещо съвсем друго. Дано скоро научим отговора.

Динозаврите са живеели в групи със свои връстници

Нали помниш впечатляващите сцени в „Джурасик парк“ с цели стада огромни динозаври? В действителност обаче нямаме преки доказателства дали те наистина са живеели на групи, или са били самотници. Новите проучвания показват, че това може би е зависело от възрастта им. От костите на хипакрозаврите учените заключват, че младежите от този вид са живеели заедно в група. В тези стада е имало само малки хипакрозавърчета – до 4-годишни. Нещо като динозавърска детска градина! След като навършели 4 години, те се прехвърляли в стадата на възрастните.

Късметът идва с яденето

Какво всъщност е направило динозаврите господари на Земята? Може би изборът им на диета.
Учените проучиха вкаменено динозавърско ако, повърнато и други неапетитни неща. Не е толкова гадно, колкото звучи. Все пак тези работи са били изхвърлени преди 200 милиона години и сега са просто камъни. От тях научиха, че най-ранните динозаври – всъщност нещо като дядовците на динозаврите – са ядели всичко. Бръмбари, листа – каквото им падне. Когато се появили първите истински динозаври, някои от тях останали всеядни като дядовците си. Други започнали да ловят насекоми и риба. Трети станали вегетарианци. И понеже за тях имало изобилие от растения, започнали да растат и да стават все по-огромни. Затова и хищните динозаври, които пък се хранели с тях, също трябвало да пораснат.

И ето как се появили гигантските гущери, които така възбуждат въображението ни и до днес.