Замислял/а ли си се някога защо някои държави са богати, а други бедни?
Трима учени, които се опитаха да намерят отговора на този въпрос - Дарън Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс Робинсън - получиха Нобелова награда за икономика миналия октомври.
Те са описали откритията си в книга на име „Защо нациите се провалят“. Разсъжденията им се опират на примери от миналото, които показват по какъв начин са се развивали различните страни.
Трима учени, които се опитаха да намерят отговора на този въпрос - Дарън Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс Робинсън - получиха Нобелова награда за икономика миналия октомври.
Те са описали откритията си в книга на име „Защо нациите се провалят“. Разсъжденията им се опират на примери от миналото, които показват по какъв начин са се развивали различните страни.
Хайде да разберем какво са установили.
Според тях държавите, които имат “включващи” институции (тоест справедливи правила за политика и икономика), са успешни и щастливи. Защото дават шанс на всеки да успее. Това са места, където хората могат да започнат бизнес, да ходят на училище и да участват във вземането на решения. Всеки може да участва, да споделя идеи и да допринася за развитието на всички.
Има обаче държави с “изключващи” системи на управление. Там малка група от хора контролира властта и богатството и не дава на другите да участват във взимането на решения. Тези държави по-често остават бедни, защото не позволяват на всички да помагат за подобряването на нещата.
Представи си, да речем, две различни площадки за игра. На едната е забавно, защото всеки има възможност да се люлее на люлките, да се спуска по пързалката и да участва в игрите. Децата заедно създават правилата и всеки може да изрази мнението си.
Аджемоглу, Джонсън и Робинсън биха казали, че тази площадка има “включващи” правила - такива, които гарантират, че всеки може да участва и да се забавлява.
Сега си представи другата площадка, на която няколко деца решават всички правила. Те вземат най-добрите играчки за себе си и не позволяват на другите да играят. На тази площадка правилата са “изключващи”. Това означава, че те помагат само на няколко деца и оставят останалите настрана.
В книгата "Защо нациите се провалят" Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън обясняват, че държавите работят по подобен начин.
Те вярват, че устойчивият успех идва, когато държавите подредят както политиката си (как се взимат решенията), така и икономиката си (как се разпределят парите и ресурсите) по правилен начин.
Накратко, справедливите правила, които включват всички, помагат на държавите да просперират.
Сещаш ли се за държави, за които вече сме ти разказвали, в които нещата са се объркали тъкмо защото властта и благата са били достъпни само за малцина?
Според тях държавите, които имат “включващи” институции (тоест справедливи правила за политика и икономика), са успешни и щастливи. Защото дават шанс на всеки да успее. Това са места, където хората могат да започнат бизнес, да ходят на училище и да участват във вземането на решения. Всеки може да участва, да споделя идеи и да допринася за развитието на всички.
Има обаче държави с “изключващи” системи на управление. Там малка група от хора контролира властта и богатството и не дава на другите да участват във взимането на решения. Тези държави по-често остават бедни, защото не позволяват на всички да помагат за подобряването на нещата.
Представи си, да речем, две различни площадки за игра. На едната е забавно, защото всеки има възможност да се люлее на люлките, да се спуска по пързалката и да участва в игрите. Децата заедно създават правилата и всеки може да изрази мнението си.
Аджемоглу, Джонсън и Робинсън биха казали, че тази площадка има “включващи” правила - такива, които гарантират, че всеки може да участва и да се забавлява.
Сега си представи другата площадка, на която няколко деца решават всички правила. Те вземат най-добрите играчки за себе си и не позволяват на другите да играят. На тази площадка правилата са “изключващи”. Това означава, че те помагат само на няколко деца и оставят останалите настрана.
В книгата "Защо нациите се провалят" Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън обясняват, че държавите работят по подобен начин.
Те вярват, че устойчивият успех идва, когато държавите подредят както политиката си (как се взимат решенията), така и икономиката си (как се разпределят парите и ресурсите) по правилен начин.
Накратко, справедливите правила, които включват всички, помагат на държавите да просперират.
Сещаш ли се за държави, за които вече сме ти разказвали, в които нещата са се объркали тъкмо защото властта и благата са били достъпни само за малцина?
Интересна