
Но животът в Космоса не е лесен и справянето с условията там изисква сериозни усилия. Ще започнем с това, че Международната космическа станция се състои от различни модули и е оборудвана с множество системи. В част от модулите астронавтите могат да се разхождат без космическа скафандри, тъй като в тях съставът на въздуха и налягането са близки до тези на Земята. Космическaта станция разполага и с т.нар. системи за поддържане на живота, като например система за повторна употреба на водата. Със специален процес, наречен електролиза, водата се разделя на съставните си градивни частички – водород и кислород, като кислородът се използва отново за въздуха в МКС. Друга система отговаря за отделянето на въглеродния диоксид от въздуха в станцията и превръщането на значителна част от него в метан и вода чрез процес, наречен реакция на Сабатие, на името на френския химик Пол Сабатие.
Периодичните доставките на храна, вода и полезен товар от Земята са задължителни, за да може астронавтите да оцелеят в Космоса. Но как живеят самите астронавти? Значителна част от ежедневието им включва провеждането на научни експерименти, поддръжката или добавянето на системи или модули и др. На височината, на която се намира МКС, гравитационното ускорение е около 90% от това на морското ниво на Земята. Понеже обаче станцията обикаля в орбита около Земята, астронавтите се намират в постоянно свободно падане. С други думи – имат усещане за безтегловност. Ако сте се качвали в лунапарк на атракция, която ви издига на определена височина и после ви пуска, имате представа какво е усещането. Само че на МКС това състояние е постоянно и се нарича микрогравитация.
Проблемът с това да прекарвате много време в микрогравитация е, че тялото постепенно започва да разгражда мускулите. Причината е, че не се налага да ги използвате, тъй като сте в състояние на постоянно свободно падане, поради което мускулите стават излишни и тялото се опитва да спести ресурс, като ги разгражда. За да се справят с този проблем, астронавтите тренират по два часа и половина шест пъти седмично на специални апарати, за да могат да поддържат мускулната си сила и здравина. В противен случай след месеци, прекарани в Космоса, те не биха могли да стъпят и ходят обратно на Земята. Допълнително ограничение за престоя в Космоса, поради което дългосрочните мисиите са средно за период от 6 до 9 месеца, е, че тялото започва да губи калций. Това води до загуба на костна маса и е риск, който не може да бъде избегнат освен с ограничаване на престоя в Космоса.
Днес изследването на случващото се с човешкото тяло в Космоса е една от най-актуалните области на изследване. С напредъка на космическите технологии космическата медицина ще става все по-важна, за да може наистина да имаме представа какви ще са ефектите от дългосрочни пилотирани мисии до Марс например. Важното е, че днес Космосът е достъпен и все повече частни компании и държавни агенции планират експерименти и проучвания. И ако искаме наистина човечеството да стане космически вид, е жизненоважно да знаем какво става с нашето тяло, когато сме в Космоса.
Интересна статия.
Интересна статия
Има ли живот на други планети?
Интересна статия.
400километра не са ли много?
Работата на астронавтите е много трудна.