Зелени дрехи, високи ботуши… и задължително мустаци! Така обикновено си представят хората лесничеите. Наричат ги за кратко „горски“ и си представят, че са само горски пазачи.

Нищо подобно! Лесничеите са „пазители“ на гората. Те се грижат за нея така, че да я има и след триста години. За да станеш лесничей, не е нужно да си пускаш мустаци. Но трябва да учиш години наред в университет, за да опознаеш тайните на лесовъдството. За да надникнем в неговия свят, поканихме за интервю лесничейката Камелия Цветкова от горско стопанство "София". Попитахме я какво точно трябва да бъде тя на работното си място.

Горски пожарникар, горски лекар, горски полицай…  Един лесничей влиза в какви ли не роли. Горските пожари трябва да се изгасят, а след това на мястото на изгорелите дървета да се засадят нови. Същото се отнася и когато гората е поразена от друга беда – например когато е нападната от опасни вредители като корояда и листоврътката – единият яде кората на смърча, а другият поврежда листата на дъба, тополата и др. Тогава трябва да се действа бързо – болното дърво да се изнесе от гората, преди да е заразило и други. Понякога хората също са вредители - например когато секат дървета или се занимават с незаконен лов на животни. Тогава лесничеят става горски полицай.

Попитахме Ками винаги ли е лошо, че някое дърво е отсечено. Тя ни обясни, че има разлика между незаконната сеч и тази, която е в полза на гората. Освен когато са нападнати от вредители, дървета може да се отсекат и когато са порасли твърде нагъсто и си пречат взаимно. Понякога се налага и за да влезе слънце към младите фиданки.

Много по-често обаче лесничеите се занимават със садене на гора. В станцията в Локорско например има цяла поточна линия за садене на жълъди. Най-напред се определя дали жълъдчето е здраво и силно. После се посажда в саксийка и се отглежда, докато стане фиданка. Чак тогава се засажда. Така например са засадени дъбове за възстановяване на гора след скорошен пожар.

Децата също могат да помогнат. Попитайте в горското стопанство как сами да си отгледате фиданка, която после може да засадите. Например ако откъснете дива круша, трябва да я изчакате да покафенее и чак тогава да махнете семките, да ги оставите известно време между слама и после да ги засадите. Но не къде да е. Вашата круша например трябва да се сади там, откъдето сте взели плода – иначе може мястото да не ѝ хареса. Много важно правило е да не се садят чуждоземни видове, защото те може да „завземат“ територията на местните и да направят беля (нали тукашните животни са се приспособили към тукашните дървета!)

Преди време лесничеите от горско стопанство „София“ и служителите от ПП „Витоша“ са засадили киселици, диви круши, скоруши и още плодни дръвчета за лакомство на мечките и други животни. Много се развълнувахме и питахме Ками наистина ли на Витоша има мечки! Оказа се, че да – даже през октомври камерите са засекли малко мече. Сега то спи зимен сън! През повечето време туристите не виждат дивите животни, защото те се пазят от хората (и правилно). Но можем да забележим техните следи – не само отпечатъците в пръстта, а например ивиците кора, обелени от елена, когато си търка рогата, кръглото място, разчистено от сърната, хралупите на различните видове кълвачи… В този случай лесничеят е и горски зоолог детектив.

Ако и вие сте се размечтали за тази прекрасна професия, попитайте родителите си дали не можете да гостувате на Ками и нейните колеги. И да помогнете в някоя от акциите за засаждане на дървета!