
Осми март е Международен ден за правата на жените. Когато говорим за защита на женските права, често се използва думата „феминизъм“. Много хора смятат, че знаят какво значи тя. Но дали е така наистина?
Според речника „феминист“ е човек, за когото жените и мъжете трябва да имат еднакви права. Това е нещо много основно и справедливо. То е част от идеята, че всички хора по принцип трябва да имат еднакви права. В този смисъл феминизмът е част от хуманизма – от желанието ни да живеем в човечен, добър и справедлив свят.
В началото на 20. век например жените в различни страни по света започнали да се борят за правото да гласуват. Защо било важно това? Защото гласуването ти позволява да определиш кой ще управлява, кой ще приема законите. Когато парламентът се избирал само от мъже, той можел да приема много несправедливи към жените закони. Например дали жената може да работи, дали може да наследява имота на родителите си... и куп неща, които били не само нечестни, но и много трудни за преживяване.
Борбата за право на глас била много трудна. Днес си мислим, че е било лесно всички да видят колко нечестно е жените да не гласуват – кое е добро и кое е зло – и да постъпят правилно. Тогава обаче идеята имала страшно много противници! Хората просто били свикнали нещата да са такива, каквито са. Подигравали се на жените, които искали да ги променят, наричали ги неженствени, грозни. Това, разбира се, не било вярно, просто искали с обидата да ги накарат да замълчат. След много препятствия и борби жените успели да извоюват правото на глас.
Според речника „феминист“ е човек, за когото жените и мъжете трябва да имат еднакви права. Това е нещо много основно и справедливо. То е част от идеята, че всички хора по принцип трябва да имат еднакви права. В този смисъл феминизмът е част от хуманизма – от желанието ни да живеем в човечен, добър и справедлив свят.
Историята обаче показва, че нашият свят не е винаги добър и справедлив.
Много често в него е побеждавал не по-добрият, а по-силният. И много хора са били лишавани от правата си по безумни причини – примерно заради цвета на кожата си. Или заради вярата си. Или пък просто защото са се родили момичета, а не момчета. За да извоюват правата си, различните групи хора обикновено се стремят да се обединят. Така с общи усилия могат да премахнат несправедливостта, да накарат другите да видят, че така не е честно.В началото на 20. век например жените в различни страни по света започнали да се борят за правото да гласуват. Защо било важно това? Защото гласуването ти позволява да определиш кой ще управлява, кой ще приема законите. Когато парламентът се избирал само от мъже, той можел да приема много несправедливи към жените закони. Например дали жената може да работи, дали може да наследява имота на родителите си... и куп неща, които били не само нечестни, но и много трудни за преживяване.
Борбата за право на глас била много трудна. Днес си мислим, че е било лесно всички да видят колко нечестно е жените да не гласуват – кое е добро и кое е зло – и да постъпят правилно. Тогава обаче идеята имала страшно много противници! Хората просто били свикнали нещата да са такива, каквито са. Подигравали се на жените, които искали да ги променят, наричали ги неженствени, грозни. Това, разбира се, не било вярно, просто искали с обидата да ги накарат да замълчат. След много препятствия и борби жените успели да извоюват правото на глас.
Жените, трябва да са равни на мъжете!