Хайде да си поиграем!

Този уикенд се чудех какво да правя, та припалих машината на времето и отпърпорих към село Слатино край Кюстендил. Стигнах в един топъл февруарски четвъртък преди 6800 години. Спрях пред просторната, измазана с фина глина къща на Неолитини. Неолита ме посрещна и от вратата започна да нарежда:

“Ще го убия тоя моя!  Влез де, влез, тъкмо съм сварила леща. Него го няма. Отиде на лов. Миналата седмица лъв ми довлече.  В лъва месо няма. Утрепал го само да се покаже какъв герой е.

Цялото домакинство на моите плещи се крепи. Кошове плетем с децата, дърва събираме, от хромела ръцете ми мазоли хванаха. Полето да прекопая, да ожъна ечемика, хляб да замеся, животните да нахраня, вода от реката да донеса. А той се захванал с някаква глупост.  Аз, вика ми, жено, започвам нов бизнес.  И ми показва някакво глинено кубче с ямички и една шепа керамични топчета.  Какво е това, бе, питам го. Игра, вика ми. Вдигам грънчарството на ново ниво!  Всички правят гърнета и паници, но никой не прави настолни игри. Нямам конкуренция! Ще залея пазара! Вече имам продажби надолу по Струма. Ще те окича от главата до петите с мида Спондилус, като на жреца жена му.

Гледам, подредил по рафтовете още седемдесетина такива. Че и си играл и да ги украсява! Нарисувал отстрани звездите, дето по цяла нощ ги зяпа.  И тук-там мазнал червена боя.  Ама това къщата да боядиса – няма да се сети! Леле, как се ядосах!  Грабнах вретеното и се развилнях.  Изпотроших всичко. Остана само една цяла - тази, дето я държеше.  И топчетата изхвърлих, навсякъде се пръснаха. Предприемач ще ми става! Нехранимайко!”

Оставих я да си излее душата. Не се реших да ѝ кажа, че стартъпът на мъжа ѝ е щял да успее.  Че наистина е бил изобретател. Защото като питах жреца Гугъл коя е най-древната настолна игра, каза ми, че това е таблата, намерена в Иран, на 5000 години. Гугъле, Гугълеее, изяж си жреческата диплома!  Мъжът на Неолита е произвел бордова игра 1800 години преди в Иран дори да си помислят за таблата.
Щеше да падне голям смях, ако Неолита можеше да види как нашите археолози се почесваха по главите, когато намериха изпотрошени седемдесетината глинени предмета. Изобщо не се досетиха какво може да е. Решиха, че са култови масички. Нещо свещено, нещо религиозно. Направо я чувам как се киска!  И чак когато откриха напълно запазеното кубче и пръснатите глинени топчета, започна да им просветва, че може да е някаква популярна развлекателна игра.  А като откопаха костите от лъва, заключиха, че щом хората са започнали да ловуват за удоволствие, а не за прехрана, значи вече имали свободно време от домакинската и кърска работа. Следователно имали и време за игри.
Ако Неолита го беше чула това, мигом щеше да довтаса и да подпука всички археолози с вретеното. Ще им даде тя на тях едно свободно време, да не могат да си седнат на научните букви!

Днес с възстановка на игрите от древността се занимават Роси и нейната организация АЛОС - изработват възстановки и адаптират правилата. Я да си вземем по една Манкала и да ви заведа на гости на Неолита. Ще ѝ помогнем да си свърши къщната работа и после ще седнем да поиграем под блестящите звезди на неолитното небе.