Ние често представяме тук различни професии: лесничей, ски учител, антарктически изследовател… Говорили сме и колко е важна професията на училищния психолог.
Това е човек, чиято работа е да помага на децата да се разбират по-добре. И не само на децата – конфликтите в училище понякога включват и родители, и учители. И често е трудно да се разплетат. За да видим как все пак е възможно това, поканихме на разговор Анет Маринова. Ти я познаваш от нашите статии в рубриката „Училищен психолог“.
Помолихме я да ни разкаже как тя се опитва да реши конфликтите в училище.
Най-напред си представихме една класическа ситуация. Няколко деца са скарани, например дадена групичка тормози определено дете или пък група деца се бият редовно. Учителите са направили забележка, но проблемът е продължил. Родителите се опитват да защитят децата си, но само се изпокарват помежду си. В един момент директорът/директорката свиква среща, на която изнася дълга реч и се скарва на всички. Когато идва ред на родителите да говорят, те не се изслушват взаимно, а се прекъсват, сърдят се и се разделят още по-скарани. На срещата се взема решение, което е наложено на децата.

Анет ни разказва, че не това е целта. В тази ситуация нито децата, нито родителите имат усещане за справедливост. Не са се чувствали изслушани – докато му дойде редът за изказване, всеки е бил толкова нетърпелив да каже своето, че не е слушал другите. Още по-невъзможно е било да остане спокоен, за да се постави на тяхно място.
Понякога директорите канят училищния психолог на такива срещи, за да накара страните да се помирят по бърз и удобен за всички начин. Все едно психологът има магическа пръчка, която може да промени чувствата на човека. Казва вълшебната дума – и всичко е наред!

Само че такава вълшебна дума няма. Думите наистина могат да бъдат вълшебни, но когато са част от разговор. И този разговор трябва да е равнопоставен и всеки да се почувства чут.
Анет ни разказва, че срещата между спорещите страни трябва да бъде подготвена добре. Нейният начин е да разговаря предварително с всяка от страните, да я изслуша и да види нейната гледна точка. После да се уговори самата среща. Накрая срещата се провежда така, че обстановката да е спокойна и никой да не прекъсва другите. Това е толкова важно, че някои нейни колеги използват „говорещ предмет“, за да пояснят правилото. Участниците в срещата си избират предмет (например плюшено мече, училищен несесер и пр.), който се предава на всеки, който взема думата. Когато той или тя свърши да говори, тогава го предава на следващия.
Защо е толкова важно различните страни да се изслушат? Само когато всички гледни точки са чути, само тогава хората могат да се разберат какво ще звучи честно за всички.
Според Анет работата на психолога не е да им налага решения. По-скоро да попита какво може да се направи според тях. Как оттук нататък децата могат да бъдат заедно в един клас.
И ако децата и родителите сами предложат варианти, които да звучат честно на всички, тяхното решение може и да проработи. Защото детето, което го спазва, няма да е вътрешно сърдито, че нещо му е наложено насила и със заплахи от наказания, а ще знае, че е и негов избор.
Дали училищният психолог в твоето училище подхожда така при решаване на конфликти? Има лесен начин да разбереш. Предложи на учителите си да поканите психолога в час, за да разкаже за своята работа. Обещаваме, че ще ти бъде много интересно!