Организаторите били поставили условие за роботите: да се движат само на два крака, без помощ от колела или други устройства.

Как преминало състезанието?
Оказва се, че за един робот тичането не е никак лесна задача! Още в началото някои от роботите започнали да се препъват и да падат. Други пък тичали толкова бавно, че техните създатели ги следвали спокойно като на разходка. Най-бързият робот се казвал Тянгун Ултра. Той стигнал на финала за 2 часа и 40 минути. За сравнение – най-бързият човек финиширал за 1 час и 11 минути.А защо се е провело?
Всъщност организаторите не очаквали роботите да победят хората. Това не е било състезание за медали, а за знания. Учените и инженерите искали да разберат: може ли една машина да се справи с неща, които за нас изглеждат съвсем обикновени? Например да тича, без да се блъска в другите. Или да завие навреме, да не се спъне в някой камък… Роботите трябва да правят всичко това сами. Без някой да им казва какво следва. А и не бива да се развалят по средата, нито да им свърши батерията. Затова състезанието е било нещо като опитно поле за бъдещето.Все още хората са по-бързи и по-сръчни от роботите. Но учените искат да направят машините по-стабилни. Може би след няколко години ще гледаме как роботи тичат редом с най-добрите спортисти. Или пък ще участват в съвсем нови видове спорт! Нали всеки опит учи… И дори когато падат, роботите всъщност се учат как да стават все по-добри. Както и ние, хората.





Няма такива.
Много интересна и забавна история.
Готино е. Харесва ми
Интересна статия
Много интересна статия.
Човек срещу робот: забавно е, че най-простите за нас движения (като бягане) са толкова сложни за машините. Но състезанието показва, че грешките са част от ученето - дори за роботите. Кой знае, може след 10 години да ги гледаме на Олимпиадата.
"Да падаш не е провал... ако после станеш по-добър" (дори да си робот).
Интересно