Изкуственият интелект (ИИ) става все по-добър. Разказва истории, шегува се и все по-често хората си говорят с него, вместо да пишат. Да, и това е възможно – има най-различни компютърно създадени гласове. Можеш дори да избереш езика, гласа и акцента, с който ИИ да ти говори. Или да го помолиш да се упражнявате на чужд език. Става все по-трудно да разбереш кога от другата страна на екрана има човек или машина.

По-мили с машините…

Колкото по-убедителен е ИИ, толкова повече хората реагират, все едно е човек. Никой не благодари на компютъра, че се включва и работи. Но все повече хора казват “Здравей”, “Благодаря” и дори неща като “Супер си!” в разговор с ИИ. Разбира се, от това няма нужда, но хората го правят.

По литература може да сте учили за нещо с дългото и заплетено име антропоморфизъм. Означава да придадеш човешки облик и качества на животни, предмети и явления. Например зайците често носят дрехи и говорят в детските филми и книги. Така децата ги чувстват по-близки. По същия начин колкото повече човешки черти виждаме в разговорите с ИИ, толкова повече мислим за него като за личност. Ако каже: “Здравей, Тони. Съжалявам, че контролното по математика е било трудно. Да ти пусна ли любимата песен да се разведриш”, нищо чудно да отговориш: “Ох, ужасно беше! Да, моля!”.

Не е нужно обаче да пишем излишни благодарности на ИИ. Даже е вредно за планетата, защото излишно се хаби енергия. ИИ се движи от центрове, в които се обработват данни. Те имат нужда от ужасно много електроенергия, за да работят. Буквално всяка реплика, която разменяш с ИИ, е разход на енергия. Ако държиш да си мил(а), добави "Благодаря!" чак като си готов(а) да питаш нещо друго. Например: "Благодаря. А как беше името на белите кръгли тролове с малки уши, които живеят в шведските гори" (веднага ти подсказваме – муминтролове!).
 

… но по-груби с хората

За съжаление, онлайн общуването има и един много неприятен обратен ефект. Хората са ненужно мили с ИИ и ненужно груби с други хора. За това също има дълга и заплетена дума: дехуманизация. Буквално означава да "отнемеш човешкото" и да се държиш, все едно пред теб няма живо същество, което заслужава уважение. За съжаление, това се случва все по-често онлайн. 

Когато пишем в чат или оставяме коментар под някоя снимка или видео, често изобщо не виждаме с кого говорим. Не можем да усетим по лицето му дали човекът се шегува, или е сериозен. А и не знаем какъв човек е, колко знае и защо е на това мнение. Така много по-лесно се караме или дори забравяме, че отсреща има някой с чувства, гордост и достойнство. "Леле, каква дебеланка" под снимка в Инстаграм са само три думи. Но могат да развалят целия ден на някое дете.
 

(Онлайн) етикет

Златното правило да се държиш с другите, както искаш да се държат с теб. Важи и онлайн – само защото не виждаш с кого говориш, не е окей да си груб(а). Представи си, че коментарът ти не е нещо, което пишеш сам(а) от дивана вкъщи, а нещо, което казваш в лицето на някого... по най-гледаното време по телевизията. Ще покажеш ли най-доброто, или най-лошото от себе си? 
 

---