Оф, да. Училище. Мими оставя понито и отваря учебника. Трябва да учи за траките, днес може да я изпитат. Преглежда урока: имена на царе, племена, столици, години на битки.
Научава, че траките са имали златни съкровища, които сега стоят на най-важното място в музеите. Че са ходили на лов и са строили гробници. Сериозни хора.
Не като нея! На Мими още ѝ се играе с понито.

В момента археолозите проучват един китен тракийски град, Хераклея Синтика. В него те намериха много изумителни находки - например две изключително красиви статуи. Ние ти разказахме първо за самия град, за площада с мраморните колони и статуите, за къщите с цветната мазилка, за гимназиона, в който учели учениците... И какви беди сполетели жителите на това спокойно и симпатично градче.
Разказахме ти и за двете красиви статуи, които бяха намерени там. Едната беше без глава... а после главата се намери и беше върната на съответните рамене!
А сега археолозите от екипа на проф. Вагалински са намерили още една находка без глава. Безглав конник!
Става въпрос обаче не за "Конника без глава" от древността, а за детска играчка. Значи освен всичките си сериозни дела траките са намирали време да направят играчки за децата си.
А малките хераклейчета са обичали да си играят с кончета също като нашата Мими. Намереното конче е на колелца и вероятно са обичали да го движат насам-натам, например като го теглят за вързана на носа връвчица. През древността конят бил изключително важно животно. Представи си само - нямало коли, та без кон човек бил заникъде. Нито можел да пътешества и да търгува, нито да надбяга животните, за които ходел на лов, нито да победи в битка... Нищо чудно, че дори децата играели с фигурки на кончета!
За жалост, древната играчка не е запазена цяла. Главата вероятно е отчупена от иманяри, които са ограбили гроба, в който е била намерена. Знаеш ли, иманярството е нещо ужасно. Археологическите находки са наше общо наследство от нашите предци. Като го заграбват за себе си, иманярите всъщност крадат от нас. Дори съкровищата в учебника на Мими са само част от това, което действително е останало от древните траки. Друго е унищожено, продадено извън страната, скрито в частни колекции. Но за това трябва опазване. Само че не можем да се метнем на глиненото конче на хераклейчето и да препуснем из цялата страна да следим какво става. Какво можем тогава?
Да си припомняме взаимно, че миналото принадлежи на всички. А всяка нова находка ни разказва по нещо ново за него. Например "кончето" от Хераклея Синтика може да разкаже на Мими, че древните деца всъщност доста са приличали на нея.





Колко ли загадки крият разкопките?
Сигурно им е било много интересно
да си играят с кончетата