Групов чат във Вайбър със съученици. Съобщение за рожден ден на приятели. Коментари в ТикТок. Често водим разговор, без изобщо да виждаме човека отсреща. Знаем, че говорим с хора дори пред нас да има само екран на телефон или компютър. Но ако не виждаш с кого си пишеш, има ли наистина значение дали е човек, или изкуствен интелект (ИИ)?
 

Полезно (и приятно)

Вече има много различни ИИ чатботове (програми за разговор), с които можеш да си побъбриш. ChatGPT, Копилот, ДийпСиик, Клод, Джемини... списъкът постоянно расте. Можеш да ги питаш за какво ли не: от рецепта за палачинки до съвет как да си оправиш бекхенда за следващата тренировка по тенис.  

Доста хора погрешно използват ИИ като търсачка, но той е много по-полезен, като обясниш какво искаш и му дадеш задача. Например "Обясни защо се е случила Френската революция като в приключенски комикс. Ако може по-ясно и с любопитни подробности за проблемите в този период, за да разбера по-добре". Ако ти стане интересно, може да проведете цял разговор: самият Сократ е смятал, че така се учи най-добре. Все пак имай едно наум и проверявай източниците. ИИ често халюцинира: говори неща, които звучат много убедително, но са напълно измислени!

Колкото повече си пишеш, толкова повече ИИ научава за теб. Ако му споделиш любими вицове дори ще ти отговаря според твоето чувство за хумор. Според това колко, как и за какво си пишете може дори да ти зазвучи като истински човек.


 

Истински разговор ли водиш обаче?

Има и все повече проблеми. Много възрастни и деца започват да възприемат ИИ като човек, с когото си пишат. Някои дори дават име на чатбота си и го смятат за приятел или дори любим човек! Вместо въпроси по любопитни теми водят все по-лични разговори. Представи си да кажеш на баба ти: "Сега нямам време да те видя, трябва да разкажа как мина мачът на чатбота ми Жоро".

Ако имаш много приятели и занимания, звучи абсурдно да станеш приятел с компютър. Но ако ти е самотно, тъжно и криво, може да е изимамно приятно. Все пак ИИ винаги ще ти отговори и ще ти каже, че те разбира. Но това е програма. Тя не те чува и подкрепя наистина. Просто е научена какво е най-добре да каже в дадена ситуация. 

За съжаление, ИИ е обучен да прави и нещо друго. Програмиран е да се съгласява и да те насърчава. Дори да не си прав. Няма да ти каже, че грешиш, няма да те спре, напротив. Можеш да му споделиш лоши планове - например да пазиш диети, въпреки че си слаб, или да се държиш лошо с учител, защото се чувстваш обиден. Родителите ти или приятелите ти могат да те спрат. Да ти кажат, че ще си увредиш здравето или ще си навлечеш проблеми в училище. ИИ обаче няма такава функция. Той е като колело без спирачки.

Дори възрастни се подвеждат и забравят, че ИИ не е човек. Вече има случаи на хора, които говорят с ИИ по 8-10 или дори повече часове на ден и спират да общуват с близките си. Някои започват да вярват във все по-странни идеи, а други дори правят доста опасни неща за себе си околните.
И си навреждат. 
Тогава хората се опитват да решат - изкуственият интелект ли е виновен? Или тези, които са му повярвали? А може би тези, които не са предупредили за опасността?
Някога хората мислели, че видяното на кино е истинско, бягали от идващия към тях от екрана влак. Може би с времето ще свикнат да правят разлика между човек и ИИ и такива грешки ще са смешни. 
Дотогава обаче имаме съвет:
Надхитри изкуствения интелект, като винаги имаш едно наум за него. Нищо не може да замени един хубав истински разговор. Особено на живо.