През лятото често има гръмотевични бури с впечатляващи мълнии. За учените това не е страшно, а страшно... интересно. Затова Световната метеорологична организация непрекъснато събира данни. Например тази седмица официално потвърдиха нов световен рекорд за най-дългата измерена мълния. Тя е била цели 829 киломера! Паднала е през 2017 година в Съединените щати. Преминала е през пет различни щата! Започнала е в Тексас и е стигнала чак до щата Мисури.

Как е била измерена?
Сигурно се питате защо една мълния от 2017-та чак сега става толкова... известна? Ами, защото учените преглеждали и анализирали отново стари записи от бури. Така забелязали тази необикновена светкавица и я "премерили" отново. Записът е бил направен със специален детектор за мълнии, поставен на спътник високо в космоса. Думата детектор идва от латински и означава „нещо, което открива“. Малко прилича на думата детектив, нали? И не случайно. И в двата случая става дума за откриване на нещо. Този детектор може да открива всякакви мълнии! Дори такива, които хората отдолу не могат да видят, защото са много високо в облаците. Работи по всяко време, денем и нощем, и изпраща точна информация на учените. Те я използват, за да разбират по-добре как се образуват бурите и как да ни предупреждават навреме.Защо това е важно?
Когато учените откриват и записват такива неща, те научават повече за тайните на бурите. Колкото по-добре разбираме светкавиците, толкова по-добре можем да се подготвим, да се предпазим. А как да разберем колко далече е бурята? Много просто! Даже може да е като игра. Когато видиш мълния, започни да броиш наум: едно, две, три... Брой, докато чуеш гърма. После вземи числото и го раздели на три. Това число казва на колко километра далеч е бурята. Например, ако преброиш до шест, значи бурята е на около два километра. А ако мълнията блесне и веднага чуеш гръм, значи бурята е много близо! Време е да се прибереш бързо на топло и сухо. Това работи, защото светлината пътува бързо, а звукът идва много по-бавно. Затова първо виждаме светкавицата, а после чуваме гръмотевицата. За още съвети какво да правим по време на буря, можеш да прочетеш пак какво казва нашата Планинска спасителна служба.Какво са мислели хората преди за мълниите?
Още от древни времена хората са гледали с удивление и страх небето, когато го раздирали мълнии и се разнасял гръм. Те не знаели какво точно се случва... Затова си представяли, че това е дело на боговете. В Древна Гърция вярвали, че Зевс, върховният бог, седял на своя трон високо в облаците. Когато се ядосвал, той започвал да мята мълнии като копия. А на другия край на света, високо в планините на Андите, инките вярвали в друг бог на мълниите, наречен Илапа. Те си го представяли облечен в дълга мантия, покрита с блестящи пайети. Всяка от тях проблясвала като светкавица. Много красиво, нали? Разбира се, с мълниите също е свързан северният бог Тор. Когато той размахвал чука си, в небето се появявали светкавици и се чувал гръм. Хората вярвали, че всяка мълния е удар от чука на Тор.А в славянската митология богът на гръмотевиците е Перун - могъщ, предводител на боговете. От неговото име произлиза името на планината Пирин.
Днес знаем, че мълниите са част от природата, а не от гнева на боговете. Но легендите ни напомнят колко магично и тайнствено е било небето в очите на хората. И колко все още има да откриваме в него.





Трябва да се пазим
Много ми хареса.