Първият учебен ден наближава. Много първолачета ще влязат в училище, ще хванат химикалката и ще започнат старателно да изписват първите си буквички.
Но някои от тях ще хванат химикалката с лявата ръка. Така им е по-удобно!
Какво значи това и трябва ли учителките да им правят забележка... ще разберете сега.

Митове и легенди 

Повечето хора пишат, рисуват и правят по-фини неща с дясната ръка. Само около един на десет души е левичар. Само един на сто има суперсила, наречена амбидекстрия (еднаква сръчност с лявата и дясната ръка).

В миналото на всяко рядко нещо, като рижавата коса и левичарството, се гледало с подозрение. Смятало се, че нещо “не е наред”, ако не си като всички. Например смятали левичарите за непохватни. И до днес изрази като “с две леви ръце” и “левак” не се казват с добро. В много култури (в Близкия изток, Египет, Индия) пък храненето с пръсти било запазено за “чистата” дясна ръка, а миенето на тялото - за “мръсната” лява ръка. В средновековна Европа съвсем му отпуснали края с лошото мнение за левичарите. Смятало се, че са вещици или обладани от зли сили! Даже латинската дума за ляв (“синистер”) се среща в днешни европейски езици като “зловещ”.
 

Нищо им няма на левичарите! Наука…и още митове

До края на 20 век в много страни насила карали децата да пишат с дясната ръка. Левичарите трябвало да забравят “лошия си навик”. Днес знаем от изследвания на хиляди хора, че левичарството не е нито недостатък, нито навик.

Проф. Клайд Франкс от уважавания институт “Макс Планк” казва, че още в корема на майката с уреди се вижда дали бебето мърда повече лявата или дясната ръка. Предпочитанието към едната ръка си личи още в първите месеци след раждането. Някои гени са свързани с левичарството, но то не е задължително наследствено. Дори при близнаци един може да е десничар, а другият - левичар.

Мозъкът определя коя ръка е водеща. Любопитно е, че управлява тялото огледално. Дясната ръка се ръководи от лявото полукълбо, а лявата ръка - от дясното полукълбо на мозъка. Tова подхранва мита, че левичарите са с “творчески десен мозък”, а не “мислещ ляв мозък”. Истината е, че нищо в мозъка не е толкова просто. Рисуването, музикалните идеи, задачите по физика и математика…Това са все сложни неща, за които винаги използваме зони и в двете полукълба. 

До неотдавна се вярваше, че левичарите имат по-свързани ляво и дясно полукълбо на мозъка. Скорошно изследване на над 200 души обори това. Повече връзки има на друго място: между зоните, които движат лявата ръка.

При повечето хора, езиковите зони са в лявото полукълбо. При левичарите е малко по-вероятно тези зони да са в дясното. Макар да не важи за всички левичари, тази разлика ги прави особено любопитни за учени, които се интересуват от езика и мозъка.
 

Защо има толкова митове?

Обичаме ясни обяснения. Искаме един ген и една част на мозъка, по която да познаем кой е нехранимайко и кой - следващият Леонардо Да Винчи. А гените и мозъкът са много по-сложни. Затова учените искат изследвания: не на 5 или 10, а на стотици или хиляди хора. С няколко души лесно се подвеждаме по случайни и любопитни открития, които важат само за малка група: “Левичарите са гении” или “Май по-често боледуват”. Колкото повече хора изследваме, толкова по-добре виждаме кое е случайност или мит, и кое е надеждно откритие. 

Така вече знаем със сигурност, че не е знак за нищо лошо да пишеш с лявата ръка!