Полша и Румъния засякоха руски дронове, навлезли на тяхна територия
Миналата седмица Полша свали 19 руски дрона, навлезли в нейното небе. А през уикенда северната ни съседка Румъния е засякла два руски дрона, дошли неканени на нейна територия.
Дроновете са въздушни бойни машини, които нямат пилот в кабината. Те се управляват дистанционно, но са достатъчно мощни, за да предизвикат разрушения. Дроновете в Полша са били свалени, преди да поразят цели и да вземат жертви.

Полша граничи с Украйна на изток и с Русия на север и е сред европейските страни, които са най-близо до войната.
Както Полша, така и Румъния членуват във военния съюз НАТО (част от него е и България). Това означава, че когато някоя от страните в НАТО се окаже в опасна ситуация, другите веднага се включват в нейната защита.
Така италиански и холандски самолети помогнаха на Полша да свали летящите дронове. А министър-председателят на Полша Доналд Туск поиска от съюзниците веднага да се съберат на среща и да обсъдят как да отговорят.
Изпращането на бойни машини в друга страна е сериозна провокация за мира между държавите.
Русия отрече да е отговорна за случилото се. Нейните дипломати казаха, че са извършили голяма атака с дронове в Украйна, но не са планирали да удрят Полша.
Военни експерти са разтревожени, че Русия може да е проверявала възможностите на отбраната на НАТО. След случилото се НАТО обяви нова мисия, с която да укрепи защитата си на изток. Това означава че няколко държави ще изпратят свои бойни самолети, ракети и кораби в Полша.
Многохилядни протести избухнаха срещу правителството в Непал миналата седмица. Необичайното в тях е, че те са предвождани основно от млади хора, някои дори тийнейджъри и ученици.
Непал е малка страна в Южна Азия, която приютява най-високата планинска верига в света - Хималаите. Там се намира и прочутият връх Еверест.
Протестите започнаха, защото правителството се опита да забрани социалните мрежи като YouTube, Instagram и WhatsApp.
И въпреки че забраната беше отменена бързо, а министър-председателят подаде оставка, протестите не стихнаха, защото хората са много недоволни от управлението на страната.
През последните години там са се сменили много правителства, които не са успели да решат важните въпроси за хората. Като например високата безработица сред младите хора и бедността.
Протестиращите отдават тези проблеми на корупцията сред властта. Те казват, че политиците и техните близки живеят в лукс с общите пари, докато обикновените непалци страдат.
Правителството в Непал се разпусна, а протестите прераснаха в насилие. Имаше сблъсъци с полицията и палежи на къщите на министри. Армията се намеси, за да възстанови реда по улиците. Военните започнаха преговори с младите лидери на протеста, за да изберат кой ще е следващият лидер на Непал.
В София също се проведоха протести на родители и граждани срещу въвеждането на задължително изучаване на религия в училище.
Това е идея на Министерството на образованието и науката, която в момента се обсъжда от депутатите в Народното събрание. Тя включва задължителен предмет “Добродетели и религии”, който да се учи от 1-ви до 12-и клас.
Според Министерството така децата ще се учат на добродетели и ценности. Но сред възрастните започнаха спорове.
В нашата страна Църквата е отделена и независима от държавата. Това включва и училището.
Протестиращите срещу тази промяна смятат, че религията е личен и семеен въпрос и не трябва да се налага на децата от училището. Че класната стая е дом на науката, не на вярата.
Според тях, ако този предмет стане задължителен, това ще предизвика разделение сред децата. Защото вместо да учат заедно, едни ще избират християнство, други - ислям, а трети ще изучават етика.
Преди месец ученици от училищни сдружения също участваха в дебатите в парламента. Някои депутати им казаха, че тъй като са непълнолетни, нямат право да изразяват мнение. Но промените, по които работят политиците, засягат именно децата.
Както Полша, така и Румъния членуват във военния съюз НАТО (част от него е и България). Това означава, че когато някоя от страните в НАТО се окаже в опасна ситуация, другите веднага се включват в нейната защита.
Така италиански и холандски самолети помогнаха на Полша да свали летящите дронове. А министър-председателят на Полша Доналд Туск поиска от съюзниците веднага да се съберат на среща и да обсъдят как да отговорят.
Изпращането на бойни машини в друга страна е сериозна провокация за мира между държавите.
Русия отрече да е отговорна за случилото се. Нейните дипломати казаха, че са извършили голяма атака с дронове в Украйна, но не са планирали да удрят Полша.
Военни експерти са разтревожени, че Русия може да е проверявала възможностите на отбраната на НАТО. След случилото се НАТО обяви нова мисия, с която да укрепи защитата си на изток. Това означава че няколко държави ще изпратят свои бойни самолети, ракети и кораби в Полша.
Младите в Непал се опълчиха срещу правителството
Многохилядни протести избухнаха срещу правителството в Непал миналата седмица. Необичайното в тях е, че те са предвождани основно от млади хора, някои дори тийнейджъри и ученици.
Непал е малка страна в Южна Азия, която приютява най-високата планинска верига в света - Хималаите. Там се намира и прочутият връх Еверест.
Протестите започнаха, защото правителството се опита да забрани социалните мрежи като YouTube, Instagram и WhatsApp.
И въпреки че забраната беше отменена бързо, а министър-председателят подаде оставка, протестите не стихнаха, защото хората са много недоволни от управлението на страната.
През последните години там са се сменили много правителства, които не са успели да решат важните въпроси за хората. Като например високата безработица сред младите хора и бедността.
Протестиращите отдават тези проблеми на корупцията сред властта. Те казват, че политиците и техните близки живеят в лукс с общите пари, докато обикновените непалци страдат.
Правителството в Непал се разпусна, а протестите прераснаха в насилие. Имаше сблъсъци с полицията и палежи на къщите на министри. Армията се намеси, за да възстанови реда по улиците. Военните започнаха преговори с младите лидери на протеста, за да изберат кой ще е следващият лидер на Непал.
А в България – протести срещу изучаването на религия в училище
В София също се проведоха протести на родители и граждани срещу въвеждането на задължително изучаване на религия в училище.
Това е идея на Министерството на образованието и науката, която в момента се обсъжда от депутатите в Народното събрание. Тя включва задължителен предмет “Добродетели и религии”, който да се учи от 1-ви до 12-и клас.
Според Министерството така децата ще се учат на добродетели и ценности. Но сред възрастните започнаха спорове.
В нашата страна Църквата е отделена и независима от държавата. Това включва и училището.
Протестиращите срещу тази промяна смятат, че религията е личен и семеен въпрос и не трябва да се налага на децата от училището. Че класната стая е дом на науката, не на вярата.
Според тях, ако този предмет стане задължителен, това ще предизвика разделение сред децата. Защото вместо да учат заедно, едни ще избират християнство, други - ислям, а трети ще изучават етика.
Преди месец ученици от училищни сдружения също участваха в дебатите в парламента. Някои депутати им казаха, че тъй като са непълнолетни, нямат право да изразяват мнение. Но промените, по които работят политиците, засягат именно децата.




