„Бандитът и близначките Матакин“, Ориол Каноса, илюстрации Соня Гонсалес – Кучу, превод Валентина Истаткова, издателство „Enthusiast“

На красивия остров Самала се намира дворецът Карабас. Там се съхранява ценна колекция с картини от фламандски художници. Наследниците на двореца решават да продадат някои от картините и затова викат експерт, който да ги изследва и оцени. В едно от таванските помещения експертът открива дървена кутия, в която има куп изрезки от вестници, писма, билети, тетрадки. Те са стари, от 1927 г., и когато експертът ги подрежда в правилна последователност, както се реди мозайка, се получава любопитен разказ за събития, в които е замесено цялото население на острова.
Читателите на „Бандитът и близначките Матакин“ трябва да се поставят в ролята на този експерт и да изминат целия път на предположения, наслагване на отделни факти, да открият връзките и съвпаденията и така да сглобят за себе си историята на близначките Лусия и Мартина.
Става дума за едно незабравимо лято. Все пак не на всяко дете му се случва да плава с кораб, без да го придружават възрастни, да бъде отвлечено, да напише книга или пък да спаси човешки живот. А на близначките Лусия и Мартина им се случва и това, и още много други преживелици. И то само за една ваканция, лятото след шести клас.
Книгата има много интересно оформление. Можем да видим кой от героите какъв почерк има. Статиите от вестници са в характерен журналистически стил. Записаните диалози показват начина на изразяване на събеседниците, кой е образован, кой е сдържан, кой – непринуден, кой обича да се шегува или пък е строг и дори груб с хората. От писмата можем да вземем пример и за собствената си кореспонденция, защото бандитът Григорий спазва всички правила за писане на писма, има богат речник и винаги влага чувства в посланията си. Изобщо тази книга е написана така, че да се види ясно как характерът на всеки човек си проличава по речта му.
Двете момичета Лусия и Мартина са близначки, но освен че си приличат, те и се различават по много неща. Например и двете са умни, но едната обича да чете и да пише, а другата – да изучава природата. Макар че са почти неразделни и посещават едни и същи места, всяка от тях се съсредоточава върху различни неща. Лусия наблюдава птиците и растенията, а Мартина – хората. Така живописният остров Самала пред едното момиче разкрива горите си, а пред другото – своето население.
Книгата ни подтиква да се замислим за престъпленията и грешките, за правосъдието и за справедливостта. Дори когато сме добре възпитани и изпитваме уважение към институциите и към възрастните хора, нужно е да преценяваме и да поставяме под въпрос това, което ни се казва, и да реагираме, ако видим, че то е несправедливо. Да не приемаме безкритично общоприетото мнение, защото хората може да са подведени, да постъпят неправилно по различни причини – за да прикрият своите грешки, да получат някаква изгода или пък за да се харесат на някого. Всички имаме разум и е желателно да го използваме.
Всеки има и таланти, с които да бъде полезен, и не е задължително да работим каквото са работили предците ни само защото семейната традиция е такава. Например може да сме се родили в семейство на бандити, но да се окаже, че имаме музикален или кулинарен талант, а като престъпници хич не ни бива.
И неочаквано, по повод, който в началото е изглеждал лош, да открием пътя към щастието!
Читателите на „Бандитът и близначките Матакин“ трябва да се поставят в ролята на този експерт и да изминат целия път на предположения, наслагване на отделни факти, да открият връзките и съвпаденията и така да сглобят за себе си историята на близначките Лусия и Мартина.
Става дума за едно незабравимо лято. Все пак не на всяко дете му се случва да плава с кораб, без да го придружават възрастни, да бъде отвлечено, да напише книга или пък да спаси човешки живот. А на близначките Лусия и Мартина им се случва и това, и още много други преживелици. И то само за една ваканция, лятото след шести клас.
Книгата има много интересно оформление. Можем да видим кой от героите какъв почерк има. Статиите от вестници са в характерен журналистически стил. Записаните диалози показват начина на изразяване на събеседниците, кой е образован, кой е сдържан, кой – непринуден, кой обича да се шегува или пък е строг и дори груб с хората. От писмата можем да вземем пример и за собствената си кореспонденция, защото бандитът Григорий спазва всички правила за писане на писма, има богат речник и винаги влага чувства в посланията си. Изобщо тази книга е написана така, че да се види ясно как характерът на всеки човек си проличава по речта му.
Двете момичета Лусия и Мартина са близначки, но освен че си приличат, те и се различават по много неща. Например и двете са умни, но едната обича да чете и да пише, а другата – да изучава природата. Макар че са почти неразделни и посещават едни и същи места, всяка от тях се съсредоточава върху различни неща. Лусия наблюдава птиците и растенията, а Мартина – хората. Така живописният остров Самала пред едното момиче разкрива горите си, а пред другото – своето население.
Книгата ни подтиква да се замислим за престъпленията и грешките, за правосъдието и за справедливостта. Дори когато сме добре възпитани и изпитваме уважение към институциите и към възрастните хора, нужно е да преценяваме и да поставяме под въпрос това, което ни се казва, и да реагираме, ако видим, че то е несправедливо. Да не приемаме безкритично общоприетото мнение, защото хората може да са подведени, да постъпят неправилно по различни причини – за да прикрият своите грешки, да получат някаква изгода или пък за да се харесат на някого. Всички имаме разум и е желателно да го използваме.
Всеки има и таланти, с които да бъде полезен, и не е задължително да работим каквото са работили предците ни само защото семейната традиция е такава. Например може да сме се родили в семейство на бандити, но да се окаже, че имаме музикален или кулинарен талант, а като престъпници хич не ни бива.
И неочаквано, по повод, който в началото е изглеждал лош, да открием пътя към щастието!





Според мен в статията всичко е вярно .
И аз мисля, че всеки трябва да следва мечтите и талантите си, за да е свободен.