„В търсене на Мечо“, Хана Голд, превод Деница Янкова, издателство „Таралеж“
 

Вярвате ли, че истинските приятели могат да се свързват през времето и разстоянието? Случвало ли ви се е някой толкова силно да ви липсва, че да имате чувството, че чувате мислите или гласа му, макар че той е далеч? Според вас дали ако единият приятел е в голяма беда, другият ще усети и ще се отзове, за да помогне?

Да, не се случва често, нито на всеки, но може би наистина е възможно. Така става в книгата на Хана Голд и е малко странно, защото в случая приятелите са едно малко момиче и един полярен мечок. Хана Голд го е описала толкова убедително и вълнуващо, че е лесно да ѝ повярваме.

Героинята Ейприл Уд и нейният приятел Мечо имат дълга история. В предишната книга те се срещат на един арктически остров, където бащата на момичето е изпратен да изследва климата. Ейприл започва да изучава острова, открива там Мечо и постепенно го опитомява. Когато идва моментът да се разделят, той ѝ липсва толкова болезнено, че тя не успява да си намери други приятели в училище. Освен това цялата ѝ душа е завладяна от желанието да помогне за спасяването на полярните мечки, заплашени от глобалното затопляне. За съжаление, не среща разбиране, всички ѝ се смеят и никой не вярва, че може да се направи нещо.

Когато чува в съня си рева на мечока, който я зове, и научава, че на пристанището в арктическото градче, където го е видяла за последно, е била простреляна бяла мечка, Ейприл е толкова разтревожена, че убеждава баща си веднага да заминат за Свалбард.

Оказва се, че присъствието ѝ наистина е необходимо. Момичето рискува собствения си живот, за да спаси малкото на Мечо, меченце на име Фъстъчко.

От този роман научаваме изключително интересни факти за Арктика, за северната природа, животните, релефа и климата; за устойчивите и храбри хора, които живеят там; за дейността на полярните изследователи и за това как всеки от нас би могъл да бъде полезен за бъдещето на Земята. На пръв поглед това е прекалено грамадна цел – трябва да повлияем на политиката и на икономиката, на правителствата на всички световни държави, така че да се спре замърсяването на природата и изчезването на цели животински видове. При такава гигантска задача човек може да се почувства малък и незначителен и да се обезсърчи. Но я си представете, ако се съберат усилията на над 8 милиарда души, ако всеки от тях направи нещо малко – дали пък няма да имаме успех?

Хана Голд разказва историята на Ейприл, Мечо и Фъстъчко и дава пример как едно малко момиче може да постигне невероятно много. Освен това посочва източници на допълнителна информация и идеи какво точно да направи всеки от нас, за да помогне на застрашените животни.
Ако си дадем сметка какво се случва, ние би трябвало да се изправим и да нададем рев точно както Ейприл го прави.

„Заради повишаващите се температури. Изгарящите лета. Надигащите се океани. Всички изчезващи животни. И най-вече заради хората, които не действаха достатъчно бързо… И заради себе си, защото какво е един рев, ако в него не е вложена малко от собствената ти болка?“