Дълбоко под земята, на границата между Гърция и Албания, се крие една страшно тъмна пещера. Въздухът вътре мирише на сяра. Брр, като на развалени яйца! Затова я наричат Сярната пещера. За хората там е неприятно и опасно, но за някои същества се оказва… идеален дом! Учени открили, че вътре живеят над 111 000 паяка. Това е повече, отколкото са жителите на Добрич! В пещерата паяците са изплели гигантска паяжина. Най-голямата, виждана досега! А изненадите за учените не свършили с това…
 

Работа в екип

Много учудващо било, че в този “паяков град” живеят два вида. Едните са домашните паяци – тези, които виждаме да притичват в ъглите на стаите или под стрехите. Зоолозите ги наричат Тегенария доместика (Tegenaria domestica). Другият вид е Принеригоне ваганс (Prinerigone vagans), на които понякога им казват и “балдахинови паяци”. И двата вида по принцип предпочитат да живеят сами – всеки гледа да си плете собствената мрежа. Освен това обикновено домашните паяци нападат по-дребните балдахинови. Но тук, в подземния мрак, живеят и работят заедно. Сякаш странните условия в пещерата са ги накарали да променят навиците си.

Когато биолозите ги изследвали по-внимателно, открили и още нещо. Паяците от пещерата вече се различават от тези, които живеят навън. Имат промени в ДНК-то си, микробиомът им (малките микроби и бактерии по телата им) също е различен. Това показва, че започват да се променят и да се приспособяват към необичайния си дом под земята.

„Звездно небе” в тъмнината

Да се стигне до паяжината, не било никак лесно, разказва д-р Блерина Вренози от Университета в Тирана. Тя изучава паяците в Албания вече 18 години. Изследователите трябвало да облекат специални защитни костюми. В пещерата било тъмно, студено и страшно хлъзгаво… На места навлизали във вода, която стигала до гърдите им. А ужасната миризма била навсякъде и учените носели маски, за да я издържат. Но въпреки трудностите за биолозите това било невероятно приключение. 

Когато забелязали паяжината и насочили светлината от фенерчетата си към нея, учените застинали. Всичко заблестяло! Огромната паяжина се оказала съставена от хиляди малки „мрежички“, подредени една до друга. По повърхността ѝ проблясвали безброй миниатюрни точици и отразявали светлината. Така изглеждало, сякаш пещерата има свое собствено звездно небе. „Сякаш танцуваше на светлината“, казва д-р Вренози. 

Бъдещето на паяжината

Учените казват, че паяжината трябва да се пази. A това никак не е лесно, защото тя се намира точно на границата между две държави. Затова е трудно да се реши кой да се грижи за нея. Учените предупреждават, че мястото трябва да остане тихо и недокоснато. Паяжината е толкова чувствителна, че невнимателни движения или твърде много светлина могат да я повредят. За паяците тази пещера е истински дом. Малко странен, тъмен и миришещ на сяра, но изцяло техен. И учените много искат той да остане такъв.