На българската трапеза козунакът е свързан само с един важен празник - Великден. От време на време се случва човек да си направи или купи козунак (или сладкиш с козуначено тесто) и през други дни от годината. Но не е никак обичайно да се яде на Коледа. В Италия е точно обратното. Техният козунак се нарича панетоне. Пак е от нежно козуначено тесто "на конци", но е по-висок, с повече сушени плодове и не се яде веднага след изпичане. Ако е добре съхранен (в опаковка, която го пази пухкав и не му дава да изсъхне), може да се яде месеци след изпичане!
Панетонето може да се яде през цялата година, но е особено популярно за коледната трапеза и около Нова година в Италия. „Пане“ означава „питка/хляб/печиво“, а наставката -оне – „голям(а)“. Панетоне е буквално „питище“ или „хлебище“. Споменава се за пръв път в рецепта за коледна вечеря през далечната 1599 г. от ренесансовия готвач Бартоломео Скапи. Той приготвя ястия за императори и папи, така че дебютът на козунака е бил не само празничен, но и за подбрана група от хора!
В началото панетоне е бил доста скъп за приготвяне десерт, но през 20. век започват да го произвеждат по-масово в Милано. До края на Втората световна война вече е достатъчно достъпен и е част от коледната трапеза в много домове. Много е популярен и в Южна Америка, но там, подобно на България, е част от великденската трапеза, или пан де паскуа (великденски хляб).
Ако питате нас – всеки повод е хубав повод за козунак!
